Емона: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Селище в България
| картинка = Emona-Evgord.jpg
Ред 22 ⟶ 21 :
Първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII-[[XIV в.]] пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от XVII в. Районът около средновековния град Емона е бил силно развит. На югоизток на около километър и половина от селото се намира и църквата "Свети Никола", обявена за паметник на културата. Тя е част от средновековния манастир "Св. Никола", създаден около Х в. През 1805 г. манастирът е разрушен от [[кърджалии]], но впоследствие възстановен.
Останки от предишните сгради и сега се откриват в близост до отвесните скали, с които планината слиза в морето.Антична, късноантична и средновековна крепост „Аристеум”/ „Емона” се е
издигала в местността „Старата крепост”. Намирала се е на мястото на
днешния фар. Останките и са открити при строежа на фара. В днешно време
са почти заличени. През 1278 г. е завладяна от византийците, през 1366
г. от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и
прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г.
крепостта е във владение на Деспот Добротица. През 1388-1389 г. е
завладяна от турците, а окончателно е унищожена през март 1453 г.
Останки от крепостта Емона са регистрирани от К. Шкорпил при изкопни
работи през 1888 г. на нос Емине. Разкрити са части от крепости стени,
но системни археологически проучвания не са предприемани. Първото
сведение за Емона дължим на Идриси, който я поставя между Поморие и
Варна.
На нос Емине е била разположена крепост - [[Палеокастро]] (Стара крепост) или античното "Аристеум". Намирала се е на мястото на днешния фар, oстанките ѝ са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г., кулата е висока 9.4 метра.
| |||