Сократ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
=== Съдебен процес и смърт ===
[[Файл:David - The Death of Socrates.jpg|дясно|мини|300п|Смъртта на Сократ]]
Позицията на Сократ по време на [[диктатор]]ския режим, въвeден от [[тридесетте тирани]], е двусмислена: той одобрява формата на управление, но осъжда вършените несправедливости и престъпления. След възстановяване на демократичното управление в Атина, срещу него завеждат политически процес, на който го обвиняват, че развращава младежта, като отрича официалните богове и въвежда нови. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а неговата 'безбожност' се свежда до това, че следвал повелите на някакъв вътрешен свой глас, т.н. 'демон' (daimonon), който по собствените му думи винаги го възспирал, когато е на път да сгреши. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле, не знае какво е добро, тоест ако човек знае какво е добро, той ще постъпва добре.
 
Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне. Макар приятелите му да се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина.
Ред 57:
== Любопитно ==
*Сократ е воювал поне три пъти, веднъж участвайки в потушаване въстание на колония на Атина, и два пъти срещу [[Спарта]] <ref>{{en икона}} [http://www.philosophypages.com/ph/socr.htm Кратка биография на Сократ]</ref>. В една битка дори всички атиняни били избити, но самият Сократ бил невъзмутима машина за убиване, заобиколен от трупове на врагове, и след много неуспешни опити спартанците повече не смеели да го доближат <ref>{{en икона}} [http://www.pbs.org/empires/thegreeks/characters/socrates_p3.html The Greeks]</ref>.
*Така нареченият 'демон' на Сократ е предмет на дискусии, започнали в античността и продължаващи до днес <ref>За античните възгледи вж. накратко Zeller E., ''Socrates and the Socratic School'', Lоndon: Longmans, 1868, (Internet Archive); по-актуален преглед P. Destrée, "The Daimonion and the Philosophical Mission", Apeiron vol. 38 no. 2, 2005.</ref>. Платон в своята ''Апология на Сократ'' е съчинил негово признание, че "у мен се проявява нещо божескобожествено или демонско ... някакънякакъв глас, коътокойто явилияви ли ми се, ме въздържа от това, което мисля да направя, но никога не ме насърчава"<ref>Платон, ''Апология на Сократ'' (31д), Диалози, т.1 София:Наука и Изкуство. 1979,с. 54''</ref> Философи като [[Хегел]] и [[Ницше]]<ref>Хегел Г., ''История на философията'', т.2, София:Наука и Изкуство. 1982, с.95 и сл.; Ницще Ф.,''Раждането на Трагедията и др съч.'', София:Наука и Изкуство. 1990, гл. 13, и др.:</ref> в 19в19 в. обръщат по специално внимание на тази сократова особеност, като по същото време започват и психиатричните спекулации по въпроса.
 
== Бележки ==