Георги Раковски: Разлика между версии

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Сава Раковски. Той е роден в [[Подбалкан|подбалканския]] [[Възраждане|възрожденски]] град [[Котел]] в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия [[Стойко Попович]] и [[Руска Мамарчeва]]. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните [[еснаф]]и. Той е родом от сливенското село [[Раково]], откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на [[Георги Мамарчев]], един от организаторите на [[Велчова завера|Велчовата завера]] през [[1835]] г. в [[Велико Търново|Търново]], капитан от руската армия, който през юли [[1829]] година освобождава по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828-1829) [[Котел]] и [[Сливен]]. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за [[Браила]], където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името ''Георги Македон''. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в [[Марсилия]], където прекарва година и половина<ref name="Трайков" />. Установява контакт с учещите в Атина българи и създава [[Македонско общество]] и [[Спавяно-българско ученолюбиво дружество]].