Разлика между версии на „Никола Войновски“

м
редакция без резюме
м
| наставка=
| роден-дата=[[9 ноември]] [[1849]]
| роден-място=[[Бойновци]], [[България]]
| починал-дата=[[15 юни]] [[1876]]
| починал-място=[[Шипково]], [[България]]
}}
 
През [[1865]] г. Войновски (както по-късно видоизменил името си) завършил трети клас и продължил образованието си в Галац. Научил румънски, гръцки, френски, италиански и руски език. По-късно заминава за [[Одеса]], където постъпил в юнкерското Николаевско военнопехотно училище. Завършва през [[1876]] г. с чин [[лейтенант|поручик]] от [[Русия|руската]] армия.
 
[[Картинка:Doncho Stoyanov i Nikola Vojnovski.jpg|мини|дясно|240300|Дончо Стоянов и Никола Войновски]]
 
През есента на [[1875]] г. Никола Войновски се е срещнал с [[Христо Ботев]], който дошъл с призив към българите в руската армия да вземат участие в подготвяното въстание в България. Никола се отзовал на поканата с готовност, подал оставка и през април 1876 г. заминал за [[Букурещ]], където веднага се включил в организацията на четата. Идеята на [[Димитър Икономов (Ботев четник)|Димитър Икономов]] за овладяване на австрийския речен кораб [[Радецки (кораб)|„Радецки"]] била възприета от Ботев. Той съставил конкретния план и възложил изпълнението му на Войновски, който притежавал всички познания и умения на младши офицер. Овладяването на „Радецки" се извършило при безупречен ред и дисциплина.
 
След като четата дебаркирала при [[Козлодуй]], войводата Христо Ботев официално представил Войновски като военен ръководител. На [[18 май]] в подножието на местността Милин камък, черкезки конни отряди нападнали четата от три страни. Въпреки изненадата, благодарение на Войновски, който избрал добра позиция и построил хората в боен ред, четата била спасена от разгром.