Анархокапитализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pbosakov (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Pbosakov (беседа | приноси)
Ред 129:
 
Подобно на класическия [[либерализъм]], и за разлика от анархо-пацифизма, анархо-капитализмът разрешава използването на сила, за да се защитят лицата и техните имоти. Допустимата степента на тази защитна употреба на сила е обект на спорове между анархокапиталистите. Наказателното правосъдие, което означава ответна сила, често е част от хипотетичните договори, предлагани за основа на анархокапиталистическото общество. Някои смятат, че затворите и принудителния труд биха били оправдани институции за справяне с онези, които нарушават общоприетите имуществени отношения, докато други смятат, че принудителното [[изгнание]] и имотното обезщетение са достатъчни.<ref>O'Keeffe, Matthew (1989) [http://www.libertarian.co.uk/lapubs/legan/legan005.pdf "Retribution versus Restitution"] Legal Notes No.5, Libertarian Alliance ISBN 978-1-870614-22-1. Посетен на 5.11.2014.</ref>
 
[[File:The death of general warren at the battle of bunker hill.jpg|thumb|right|Според [[Мъри Ротбард]], [[Американска революция|Американската революция]] е единствената война на САЩ, която може да се смята за оправдана.]]
 
Брус Л. Бенсън твърди, че законите могат да наложат наказания за умишлени незаконни действия с цел възпиране на престъпността. Например, един крадец, който влиза в къща, но е хванат, преди да вземе каквото и да е, все пак ще дължи обезщетение на жертвата за нарушаване на неприкосновеността на неговите права на собственост. Бенсън е на мнение, че въпреки липсата на обективно измерими загуби в такива случаи, "стандартизирани правила, обикновено възприемани като справедливи от членовете на общността, по всяка вероятност ще се установят чрез прецедент, позволявайки да се определят плащания, които са разумни и уместни за повечето престъпления."<ref>{{cite book|last=Benson|first=Bruce|title=To Serve and Protect: Privatization and Community in Criminal Justice|publisher=[[New York University Press|NYU Press]]|year=1998|pages=235–238|isbn=978-0-8147-1327-3}}</ref> Съпрузите Тенхил дават подобен пример, като отбелязват, че банков обирджия, който е имал пристъп на разкаяние и е върнал парите, все пак ще дължи обезщетения за това, че е застрашил живота и безопасността на служителите и клиентите, както и разходите на агенцията за защита, която е отговорила на призива на касиера за помощ. Но загубата на репутация за крадеца би била още по-вредна за него. Специализирани фирми биха поддържали списъци на агресорите, така че всеки, който иска да прави бизнес с някого, първо да може да провери досието му. Банковият обирджия би влязъл в черните списъци на застрахователните компании, а други фирми също няма да са склонни да сключват договори с него.<ref>{{cite book|title=The Market for Liberty|url=https://www.mises.org/books/marketforliberty.pdf|pages=105–106|isbn=978-0-930073-08-4|author=Tannehill, Linda and Morris|year=1993|publisher=Fox & Wilkes|location=San Francisco|accessdate=30 June 2011}}</ref>