Илия Чавчавадзе: Разлика между версии

[[Принц]] '''Илия Чавчавадзе''' ([[Грузински език|грузински]]: ილია ჭავჭავაძე) е бил [[Грузия|грузински]] [[писател]], [[поет]], [[журналист]] и [[адвокат]], който допринася за възраждането на Грузинското национално движение през втората половина на XIX в. по време на руската власт в [[Грузия]]. Днес той е считан за един от основоположниците на съвременна Грузия.

Неговите най-известни творби са ''"Хермит", "Призракът", "Вдовицата Отараант", "Крадецът Како", "Щастливата нация", "Писмата на един пътник"'' и ''"Човекът човек ли е?"'' Бил е главен редактор в периодиката'' "Сакартвелос моамбе"'' (1863–1877) и'' "Иверия"'' (1877–1905). Тема на повечето му произведения са Грузия и [[грузинци|грузинците]] като цяло. Чавчавадзе е бил предан защитник на [[грузински език|грузинския език]] и [[Култура на Грузия|култура]] от Русификацията.

Чавчавадзе е фатално ранен в Цицамури, извън Мцхета от банда убийци. Наследството му спечелва дълбоко възхищение и адмирация.

През [[1987]] г. е [[канонизация|канонизиран]] като '''Свети Илия Праведен''' ([[грузински език|груз.]] წმინდა ილია მართალი) от страна на [[Грузинска православна църква|Грузинската православна църква]]. Днес грузинците го наричат '''Некоронясаният крал''' ([[грузински език|груз]]. უგვირგვინო მეფე) и "Баща на отечеството".