Фердинанд (в западната литература обикновено ''Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha'') е роден на [[26 февруари]] [[1861]] г. в двореца Кобург във [[Виена]].
СинФердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]]–[[1881|81]]) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]]–[[1907]]), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Клонът [[Кохари]] (Koháry) на Сакс-Кобург-Готите произхожда от много богата унгарска аристократична фамилия, която е притежавала земите и замъците Čabraď и Sitno в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба, често пътуват из Европа - в Швейцария (1864), Англия (1865), Италия (1866), Дания и Швеция (1871), и Франция (1871-1872), Османската империя с Цариград (1870), Белгия (1875) и др. Там посещава гимназията "Терезианум" и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница [[1]] [[ноември]] [[1886]], чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през [[1879]] г. пътуват до джунглата на [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883-1888) в 3 тома.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|Независимост]]. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
