Качулат корморан: Разлика между версии

Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65-80 сантиметра, а размахът на крилата - — от 90 до 105 cm.<ref name="Гръбначни">[http://vertebrata.nauka.bg/aves/Pelecaniformes/Phalacrocorax%20aristotelis.html Гръбначните животни на България/Качулат корморан]</ref> През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на [[клюн]]а - — жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни [[Перо|пера]], завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.<ref name="Атлас"/> Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.<ref name="Гръбначни"/> През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.<ref name="Птиците"/>

Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на [[Европа]] от [[Мурманск]] и [[Скандинавския полуостров]] до [[Средиземно море|Средиземноморието]], [[Черно море]] и полуостров [[Крим]] и част от атлантическото крайбрежие на [[Западна Африка]].<ref name="Атлас">Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137</ref>

За първи път в България е установен от орнитолога [[Николай Боев]] край с. Тюленово през 1946 г.<ref>Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (''Phalacrocorax aristotelis'' desmaresti Payr.). - Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 - 334.</ref> В [[България]] през размножителния период обитава единствено нос [[Калиакра]] и крайбрежието до село [[Тюленово]]. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват [[Ято|ята]] и посещават [[Блато|блатата]] по Черноморското крайбрежие.<ref name="Атлас">Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137</ref>

В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото йи&#768; издание <ref>Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). - В: Ботев, Пешев (отг. ред,). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни. С., БАН, 47 - 48.</ref>