Разлика между версии на „Дъга“

14 байта изтрити ,  преди 5 години
редакция без резюме
[[Файл:Double-alaskan-rainbow.jpg|мини|350п|Двойна дъга в [[Аляска]]]]
 
'''Дъга''' е [[оптика|оптично]] и [[метеорология|метеорологично]] явление, свързано с появата в [[небе]]то на почти непрекъснат [[спектър]] на [[светлина]]та, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната [[атмосфера]]. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява [[цвят (оптика)|многоцветна]] част от окръжност, с червения цвят от външната страна и виолетовиятвиолетовия цвят от вътрешната. Пълната поредица цветове е [[червено]], [[оранжево]], [[жълто]], [[зелено]], [[синьо]], индиго (тъмно синьотъмносиньо) и [[лилав цвят|виолетово]]. Понякога се вижда и розово в дъгата, но това не е естественияестественият иѝ цвят. Общо багрите са 7. Редактор БЛШседем.
'''Дъга''' е [[оптика|оптично]] и
 
[[метеорология|метеорологично]] явление, свързано с появата в [[небе]]то на почти непрекъснат [[спектър]] на [[светлина]]та, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната [[атмосфера]]. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява [[цвят (оптика)|многоцветна]] част от окръжност с червения цвят от външната страна и виолетовият цвят от вътрешната. Пълната поредица е [[червено]], [[оранжево]], [[жълто]], [[зелено]], [[синьо]], индиго (тъмно синьо) и [[лилав цвят|виолетово]]. Понякога се вижда и розово в дъгата, но това не е естествения и цвят. Общо багрите са 7. Редактор БЛШ.
 
== Условия за наблюдение ==
Дъга се наблюдава при наличие на [[вода|водни]] капки във въздуха и наличие на слънчева [[светлина]], идваща от задната страна на наблюдателя под малък [[ъгъл]] или [[височина]]. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с [[облак|облаци]], а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него. Друго обичайно място за дъги е в близост до [[водопад]]и или [[фонтан]]и. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време. При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен - най-вътрешният е червен, а най-външният е син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43 градуса° над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха, е възможно да види цялата окръжност на дъгата.
 
В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види ''лунна дъга''. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла.
1) сферична [[капка]],
2) вътрешно [[отражение]],
3) първична дъга,
4) [[пречупване]],
5) вторична дъга,
12) [[облак]] от капките.]]
 
Причината за образуването на дъгата е различното пречупване на светлината в дъждовните капки -. [[:показател на пречупване|показателятПоказателят на пречупване]] за дълговълновия (червен) цвят) е по-малък от този на късовълновия (син, виолетов цвят). По тази причина червеният се отклонява по-малко (на 137°30’) отколкото виолетовия (на 139°20’) и в резултат белият цвят се разлага в [[видим спектър|спектър]]. В основата на това явление е [[Дисперсия (оптика)|дисперсията на светлина]], възникваща при пречупване и отражение на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферична капка вода.
 
Най-често се наблюдава първичната дъга, при която светлината претърпява едно вътрешно отражение. В нея ъгловият радиус на червения цвят е 40-42°. Вторичната дъга се наблюдава, когато светлината се отразява два пъти в капката. редътРедът на цветовете в нея е обратен. Ъгловият радиус на вторичната дъга е 50-53°. Небето между двете дъги обикновено е със значително по-тъмен оттенък. При определени условия е възможно да се наблюдават дъги и от по-висок порядък.
 
[[Файл:Harpe de lumiere.jpg|дясно|мини|250п|Арфа от светлинна дъга]]
102

редакции