Школа за запасни офицери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21:
На [[1 декември]] [[1889]] г. във [[НВУ|Военното училище]] в [[София]] се създава курс за подготовка на запасни офицери.
В 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при министерството, а след това от отдел „Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.
С Указ № 2 от 1901 г. на княз [[Фердинанд I]] за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На [[7 февруари]] [[1901]] г. започва да функционира '''Школа за запасни подпоручици в [[пехота]]та'''. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 - 1902) и майор Никола Габровски (1902 - 1904).
Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при [[Софийски крепостен батальон|Софийския крепостен батальон]] е открита '''Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната [[артилерия]]''', която 2 год. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в '''Школа за запасни подпоручици в артилерията'''. Командир - майор Иван Кръстев (1904 - 1905). В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска
В 1908г. двете школи са обединени в Школа за запасни офицери дислоцирана в с. Княжево (дн. кв. на София).
Line 32 ⟶ 31:
През месец май [[1916]] г. се създава '''Школата за запасни подпоручици в [[Скопие]]'''. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник [[Борис Дрангов]]. Той напуска редиците на 5-и македонски полк и се завръща в родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 български младежи доброволци от цяла Македония. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател [[Чудомир]] пише в спомените си за Борис Дрангов:
{{цитат|Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.<ref>Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55-56.</ref>}}
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита,
От 1941 до 1944 г. функционира школата на '''военното Въздушно свързочно училище в Скопие'''.
В 1943 г. е отворен '''Морски отдел на ШЗО – Варна''', създаден към Военноморското на Н.В
== ШЗО „Христо Ботев“ ==
Line 45 ⟶ 44:
На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]]. В [[1961]] г. Школата е отделена и преместена в [[Плевен]] в казармите на [[Четвърти пехотен плевенски полк]].
През 1990-те
По-късно школата е редуцирана до армейска '''Учебна база „Христо Ботев“, '''която е закрита на [[28 май]] [[2008]] г. в рамките на реформата в Българската армия 107-годишното военно училище с тържество. Бойното знаме е предадено за съхранение в [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]] в София.
В бившият и останал последно действащ 3-ти район на Школата е
== Други школи ==
Line 65 ⟶ 64:
== Външни препратки ==
* [http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/Information/pl_muz_palata.htm Плевенска музейна палата] - сградата днес на най-стария 1-ви район на ШЗО
[[Категория:Военноучебни заведения в България]]
| |||