Мирослав Хубмайер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
| починал-дата = [[1 март]] [[1910]]
| починал-място = [[Сараево]], [[Австроунгария]]
}}
}}'''Мирослав Хубмайер''' е роден в занаятчийско семейство през 1851 година в [[Любляна]]. Учи за словослагател, работи в Грац, Будапеща и на други места. По време на военната си служба в австрийската армия, той получава ранг на подофицер. Служи като артилерист и с изучаване на механиката, прави открития, прилагани по-късно в няколко патента. След военната си служба, Хубмайер работи за Народната печатница в Любляна. Участва във въстанието в Херцеговина през 1876 година. През Сръбско-турската война в 1876 година, той се присъединява към сръбската армия и става артилерийски офицер. По-късно бяга с [[Никола Пашич]] в Букурещ, където основава литографски институт. Участва в Руско-турската война, като доброволец в сръбската армия. След това се включва в комитетите Единство и в Кресненско-разложкото въстание. Връща се в Сърбия и получава работа в Белград където е редактор на Belgrader Zeitung. През 1884 г., пише декларация за Балканско-Карпатска федерация. През 1896 г. той получава работа в регионалния музей в [[Сараево]]. Умира там през 1910 година.
'''Мирослав Хубмайер''' e словенски революционер, [[капитан]] от [[Сръбска армия|сръбската армия]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]].
 
==Биография==
 
}}'''Мирослав Хубмайер''' е роден в занаятчийско семейство през 1851 година в [[Любляна]]. Учи за словослагател, работи в Грац, Будапеща и на други места. По време на военната си служба в австрийската армия, той получава ранг на подофицер. Служи като артилерист и с изучаване на механиката, прави открития, прилагани по-късно в няколко патента. След военната си служба, Хубмайер работи за Народната печатница в Любляна. Участва във въстанието в Херцеговина през 1876 година. През Сръбско-турската война в 1876 година, той се присъединява към сръбската армия и става артилерийски офицер. По-късно бяга с [[Никола Пашич]] в Букурещ, където основава литографски институт. Участва в Руско-турската война, като доброволец в сръбската армия. След това се включва в комитетите Единство и в Кресненско-разложкото въстание. Връща се в Сърбия и получава работа в Белград където е редактор на Belgrader Zeitung. През 1884 г., пише декларация за Балканско-Карпатска федерация. През 1896 г. той получава работа в регионалния музей в [[Сараево]]. Умира там през 1910 година.