Идеология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 26:
В марксисткия модел на обществото като база и надстройка, за база служат производствените отношения, а надстройката определя господстващата идеология (религиозна, политическа и законова системи). Икономическата база определя политическата надстройка. Управляващата класа контролира средствата за производство, а класовите интереси определят надстройката и естеството на дейностите, свързани с идеологията. Така например във феодалното общество религиозната идеология играе съществена роля в надстройката, докато в капиталистическото общество е доминирано от идеите на либерализма.
Основната идея на марксизма е, че икономическите интереси на господстващата класа са представени като икономически интереси на цялото общество. Цялото общество има една идеология
== Политически идеологии ==
Ред 45:
Има много предложени методи за класификация на политическите идеологии. Всеки от тези различни методи генерира конкретен политически спектър.
Днес много коментатори твърдят, че ние живеем в пост-идеологическо време, в което изкупителните, или всеобхватните идеологии са се провалили и това често се свързва с „края на историята“, описан от [[Франсис Фукуяма]].<ref>Bell, D. ''The End of Ideology: On the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties (2000) (2nd ed.). Cambridge, Mass: Harvard University Press, pg. 393''</ref><ref>Fukuyama, F. (1992)''The End of History and the Last Man.'' USA: The Free Press, xi</ref>
== Идеология и религия ==
{{основна|Религиозна идеология}}
Наред с понятието ''политическая идеология'', широко приложение в науката има и понятието ''религиозна идеология''. Това е вид идеология, която благодарение на обръщението към [[Трансцендентност|духовността]], свързва [[общество]]то и [[личност]]та в концепция за единното съществуване и създава [[Социална интеграция|интеграционни]], свързващи сили между различни социални групи<ref name="Erberhard216">Eberhard, Winfried. ''Monarchie und Widerstand. Zur ständischen Oppositionsbildung im Herrschaftssystem Ferdinands I. in Böhmen''. München / Oldenburg 1985, S. 215 f., ISBN 3-486-51881-X.</ref>. Възникването на религиозни идеологии често е свързано с това, че религиозното [[вероизповедание]] започва да играе значима политическа роля<ref name="Erberhard216" />. Общоприети примери за религиозни идеологии са световните религии, и особено [[протестантство]]то<ref>Coleman, James Samuel. ''Grundlagen der Sozialtheorie''. Bd. 2.: Körperschaften und die moderne Gesellschaft. München / Oldenbourg 1992, S. 214, ISBN 3-486-55909-5.</ref> и [[католицизъм|католицизма]]<ref>Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian. ''Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit''. Bd. 12: Lire Michel de Certeau — Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 241, ISBN 3-465-04047-3; Bahlcke, Joachim; Grulich; Rudolf (Hrsg.). ''Katholische Kirche und Kultur in Böhmen. Ausgewählte Abhandlungen''. Münster / Berlin u. a. 2005, S. 110 f., ISBN 3-8258-6687-4</ref>, независимо от това, дали първоначално са имали политически мотиви. В дадените случаи, под религиозна идеология се разбира не религията като цяло, а тези нейни религиозни и политически аспекти, които могат да породят [[религиозно движение]]. Понятието религиозна идеология се употребява и във връзка с понятията [[ортодоксия]]<ref>Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian. ''Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit''. Bd. 12: Lire Michel de Certeau — Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 19 und 241.</ref> и «[[фундаментализъм]]»<ref>Hoyningen-Huene, Stefan von. ''Religiosität bei rechtsextrem orientierten Jugendlichen''. Münster / Hamburg 2003, S. 49, ISBN 3-8258-6327-1. (Zugl.: Bielefeld, Univ., Diss., 2002.)</ref>.
Политологът Матиас Хилдебранд, който прави опит да приравни едно на друго понятията ''религиозна идеология'' и ''фундаментализъм'', счита [[традиционализъм|традиционализма]] за общ признак на религиозните идеологии: ''„те претендират за това, че се връщат към първоизточниците на собствената си традиция и я освобождават от изопачаването при историческото развитие, което често се възприема от тях като процес на [[дегенерация]]“''<ref name="HildebrandtAPuZ">Mathias Hildebrandt: Krieg der Religionen? In: ''[[:de:Aus Politik und Zeitgeschichte|Aus Politik und Zeitgeschichte]]''. Ausg. 6 (2007)</ref>. Парадоксът на религиозните идеологии се състои в това, че въпреки претенциите им за възвръщане към истинското учение, „в голямата част от случаите, те създават съвременна религиозна идеология“<ref name="HildebrandtAPuZ" />.
Наред с понятието ''религиозна идеология'' в [[Религиозна политология|религиозната политология]] се разглежда понятието ''[[политическа религия]]''. В него се подчертава тясната взаимовръзка между религиозните и политическите способи на мислене и действия.
== Външни препратки ==
| |||