България във Втората световна война: Разлика между версии

 

===Включване във военните действия===

 

При тези условия Германия започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и Югославия, подкрепена от Италия и Унгария, но без да си осигури военното участие България. Въпреки няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутралната Турция. След последвалия [[блицкриг]] резултатът е [[Ауфмарш 25|крах за Югославия]] и [[Битка за Гърция|разгром на Гърция]]. Още преди 17 април, денят когато Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. [[Албания]]. Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция и Югославия [[Мусолини]] декларира, че ще присъедини към Албания всички територии там, в които живеят албанци. От друга страна [[Иван Михайлов]] е тясно свързан с немското и особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. България също е реагирала с иницииране създаването на [[Български акционни комитети]] във Вардарска Македония, които се опитват да вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. В резултат на 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река [[Вардар]], макар [[Цар Борис III]] да настоява да получи по "историко-емоционални причини" и части западно от тази зона (Охрид). Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за Централна и Западна [[Егейска Македония]]. Все пак българите там създават по-късно своя автономистка организация - [[Охрана]].