Мирослав Хубмайер е роден в занаятчийско семейство през 1851 година в [[Любляна]]. Учи за словослагател, работи в Грац, Будапеща и на други места. По време на военната си служба в австрийската армия, той получава ранг на [[подофицер]]. Служи като артилерист и с изучаване наизучавайки механикатамеханика, прави открития, прилагани по-късно в няколко патента. След военната си служба, Хубмайер работи за Народната печатница в Любляна. Участва във [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|въстанието в Херцеговина]] през 1875 година. През Сръбско-турската война в 1876 година, той се присъединява към сръбската армия и става артилерийски офицер. По-късно бяга заедно с [[Никола Пашич]] в Букурещ, където основава литографски институт. Участва в Руско-турската война, като доброволец в сръбската армия. След това пристига в София, където е доведен от [[Костадин Шулев]], за да се включи в Кресненско-разложкото въстание. Участва като един от организаторите му в щаба в [[Босилеград]]. Едновременно със задълженията си на военен ръководител той е и военен кореспондент. След разгрома на въстанието се връща в Сърбия и получава работа в Белград, където е редактор на Belgrader Zeitung. През 1884 г., пише декларация за Балканско-Карпатска федерация. През 1896 г. той получава работа в регионалния музей в [[Сараево]]. Умира там през 1910 година.
