Върбица: Разлика между версии

Община Върбица е разположена в североизточнаСевероизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между севернаСеверна и южнаЮжна България.Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Територията ѝ попада в старопланинската област, в предбалканаПредбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-камчийскияКамчийския район.

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Тук са оставили следи редица племена и народи: [[траки]], [[римляни]], [[славяни]] и [[българи]]. Не само живописен, но и богат на [[Археология|археологически]] и културни паметници е този край. [[Герловската котловина]], в която е разположен и общинскияобщинският център - гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира [[Върбишки проход|ВърбишкияВърбишкият проход]], който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името '''Веригава''' още през [[679]] год. от византийските хронисти, и се свързва с победите на к[[хан Аспарух|ан Аспарух]] срещу [[Византия]]. Той поселил племето [[севери]] от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.

В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26.07.[[811]] год. става и решителната [[Битка при Върбишки проход|'''битка''']] между [[Византия|византийските]] войски, водени от самия [[Василевс|император]] [[Никифор I|Никифор I Геник]], и българския владетел к[[хан Крум|ан Крум]]. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които [[Византия]] понася в своята многовековна история<ref>'''Теофан Изповедник''', цитиран от Мутафчиев.</ref>.

В записките си, върбичанинавърбичанинът Петър Златев Груев пише,:"Приказва се,че в този град(през първите години на османското робвстворобство) е имало три църкви_Свцъркви:"Св.Димитър",църквата е била построена през 1842_18431842-1843 г. ,"Св.Троица",св"Св.Никола".В османските регистри пише ,че град Върбица е бил населен само от християни(БЪЛГАРИ).През 1870 г., Васил Левски създава революциониятреволюционния комитет в града.През 1877г,1877-1878г. в редовете на опълчението са влезли "Андон Радев_КомитатаРадев-Комитата,Антон Димов,Ганчо Петков_ПоборникаПетков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други. ОТ КНИГАТА НА АНДРЕЙ АНДРЕЕВ"РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ".

Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от ре­дица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са Курортен комлекскомплекс “ Върбишки проход “ с минерална вода с доказани лечебни качества за стомашночревнитестомашно-чревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир “Тича”.

Много добра база е създадена в Курортниякурортния комплекс , който се намира на 5 км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих.

През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се подържаподдържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата, резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивния дом към болницата в гр. Шумен

Община Върбица обхваща територията на 18 землища на две от които –с.Виница и с.Староселка , след завиряването на язовир “Тича” населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледаслънчогледът, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още : главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдниярастениевъдният сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.

В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр.Върбица,Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етеричномасленитеетерично-маслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 80 –те години 1500 дка.

В община Върбица интерес представляват земите от ОПФ с площ 50 – 100 дка и нагоре. РазпокъсанияРазпокъсаният характер на същия , пречи той да може да бъде усвоен напълно и раздаден на нуждаещите се. Във връзка с това е налице необходимостта от разработването на комасационен план с цел усъвършенствуванеусъвършенстване на земеделските имоти.

РазмераРазмерът на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаващ за населените места, като с.Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени.

В града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компатнокомпактно турско и българо-мохамеданско население, а също и цигански общности, изповядващи както ислям, така и християнство.

* На територията на град Върбица се провежда Традиционен Есенен Панаир. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите/виден турски род/.Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии-предимно налбантски тип дейност. По-късно,панаира сменя месторазположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време-конните надбягвания, гюлешите/борбите/с атрактивни награди/коч/и т.н. Част от организацията е и т.наречения "Хайван пазар"-специализиран за търговия /джамбазлък/ на добитък /коне, магарета и други домашни животни/, датиращ от когато е и панаира. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организирваорганизира и пазар на същия терен, а в съседство - пазарът за животни.

Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в подбалканаПодбалкана.