'''Пеласгите''' ({{lang-grc|Πελασγοί}}) са полумитични палеотракийскипалеобалкански племена, най-старите жители на Балканите, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на [[Древна Гърция]] преди [[елини]]те. Пеласгите се споменават за първи път в „[[Илиада]]“, където са представени като съюзници на [[Троя]]<ref>[http://www.chitanka.info:82/lib/text/2033/11#textstart Омир - Илиада - 10 песен, стих 425]</ref>, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с [[траки|траките]]. [[Херодот]] и [[Тукидид]] разказват, че през [[5 век пр.н.е.]] все още има пеласгийско говорещи [[анклав]]и сред елинското население<ref>Херодот, Истории, I, 57, 1-3</ref><ref>Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2-3.</ref>. Херодот<ref>Херодот, Истории, II, 51, 2-4</ref> споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от [[бог]]овете си, и дава пример за почитането на итифалическия [[Хермес]] (Хермес с изправен полов орган) в култа на [[Самотраки]]йските [[Кабири]]. Лемноската стела с надписи на пеласгите е датирана към 7-6 век пр.Хр.
