Битка при Ангора: Разлика между версии

| сила2 = спорни, 5000-10 000 сърбиот хората на Стефан<ref name="Anzulović">{{cite book|last=Anzulović|first=Branimir|title=Heavenly Serbia: From Myth to Genocide|publisher=New York University Press|location=New York|year=1999|page=40|isbn=0-8147-0671-1|url=http://books.google.com/books?id=iMD6Gcu-gfwC&printsec=frontcover&source=gbs_summary_r&cad=0#PPA40,M1}}</ref><ref name="Bury">Bury, J. B. (1923). The Cambridge Medieval History. vol. 4. Tanner, J. R., Previté-Orton, C. W., Brooke, Z. N. (eds.). Cambridge: Cambridge University Press. с. 562.</ref><ref>Prawdin, Michael, and Gérard Chaliand, ''The Mongol empire'', (Transaction Publishers, 2006), 495.</ref>

Тимур е най-силният владетел на [[Централна Азия]] след [[Чингис хан]]. Той се издига от маловажно благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови [[Монголска империя|Монголската империя]]. През [[1390]] г. завладява [[Грузия]] и [[Азербайджан]] и стига до границите на [[Османската империя]]. Баязид иска данък от едно малко емирство, заявило верността си към Тимур, и когато получава отказ, заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. [[Сивас]], Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма, разменяни между двамата владетели в продължение на години. Когато Тимур нахлува в [[Анатолия]] от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток. Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда [[Ангора]]. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турцитеосманците. ТурцитеОсманците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне. <ref>[http://www.fanaticus.org/DBA/battles/angora.html The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD]</ref>

Баязид разполага анадолските си войски отляво под командването на сина си Сюлейман. В центъра са еничарите под командването на султана и елитни спахии под командването на другдругия му син, - Мохамед. Десният фланг включва 20 000-на кавалерия под командването на шурея на Баязид - мораявския княз [[Стефан Лазаревич]]. Монголците образуват три дивизии е резерв под командването на Тимур. Тимур изгражда валове и огради от колове като отбранителни съоръжения, а със започването на битката отрязва водния източник на Баязид, като отклонява р.река Кюбюк в предварително подготвен резервоар близо до днешния гр. Кюбюк. <ref>[http://my.core.com/~turgut/Ankara.html The Battle of Ankara (1402)]</ref> Монголците притежават индийски слонове и войници, хвърлящи нафта, но те не се оказват особено ефективни. ТурцитеОсманците имат катапулти, хвърлящи гръцки огън, но изглежда са изпреварили артилерийския си парк.

Битката започва с мащабно нападение от страна на турцитеосманците, на което монголските конни стрелци отвръщат с облаци стрели. СърбитеХората на Стефан удрят с тежката си конница леко въоръжените монголци, които удрят на бяг. На левия турскиосмански фланг обаче татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Те са привлечени от обещанието на агентите на Тимур за по-ниски данъци от тези, наложени от турцитеосманците. Монголската конница напада и заедно със страничния натиск от страна на татарите пречупва крилото на Сюлейман. Хората на Стефан са обезкуражени, когато виждат анадолците да бягат и напускат полето. Баязид остава с еничарите си и запасните си спахии. Той убива мнозина с брадвата си. Войниците му обаче постепенно отстъпват и бягат. В последния етап на битката при хълма Катал уморената и жадна османска войска е разгромена, въпреки че Баязид успява да избяга в близките планини с няколкостотин конници. Тимур обаче обгражда планините и залавя османския султан. Около 15 000 османци загиват, а много се предават.

Султан Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид - [[Деспина]] [[Оливера Лазаревич]] е карана да служи гола на масата му. <ref>[http://www.fanaticus.org/DBA/battles/angora.html The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD]</ref> След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира в плен през март 1403 г. Войските на Тимур превземат и опустошават първата османска столица [[Бурса]]. Превземат и [[Измир|Смирна]] от [[Хоспиталиери|Рицарите на Св. Йоан]]. Повечето от неосманските емири, които са изгонени от Анатолия и търсят убежище при монголците са възстановени на местата им като локални владетели и монголски васали. ТимурСпоред можемалцина биизследователи, еТимур даже мислел за преминаване с войската си в Европа през [[Хелеспонт]]а, но скоро губи всякакъв интерес към нещо подобно (ако въобще си го е и помислял) и започва да планира нахлуване в [[Китай]], на път за който умира. Османската империя изпада в гражданска война между четиримата сина на Баязид, която дава още 50половин годинивек живот на византийската столица [[Константинопол]], но в крайна сметка османците се възстановяват и възобновяват нашествието си в Европа. Кризата в Османската империя давасъщо така предоставя и възможност на българските князе [[Константин II Асен|Константин]] и [[Фружин]] да вдигнат през [[1408]] г. [[въстание на Константин и Фружин|въстание]], което в крайна сметка е потушено до [[1413]] г. и на практика не е в състояние да пречупи историческия ход на събитията по възхода на Османската империя, която достигна своя връх в развитието си по времето на [[Великолепният век|Великолепния век]].