Побит камък (област Пазарджик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
| площ = 47,684
}}
'''Побѝт ка̀мък''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Велинград]], [[област Пазарджик]]. Създадено е с [[Указ]] 2294 на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България|НРБ]] от [[22 декември]] [[1978]] г. (обнародван, [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 101 от 26 декември 1978 г.) при отделяне от [[Сърница|село Сърница]], тогавашните община Сърница, Пазарджишки [[окръг]]
== География ==
Село Побит камък се намира в [[Западни Родопи|Западните Родопи]] в планински район на 30 [[Километър|км]] южно от [[Велинград]].
Други близки населени места по течението на река Доспат са село [[Медени поляни]] от северозапад и градовете [[Сърница]] и [[Доспат]] на югоизток.
▲Село Побит камък се намира в [[Западни Родопи|Западните Родопи]] в планински район на 30 км южно от [[Велинград]]. Селото съществува от 26 декември 1978 година.То носи името си от побита скала в ливадите на м."Азмако", с височина около 4 метра има предположения, че скалата е [[менхир]] или езически идол на Богинята Майка издигнат от древните траки. Разположено е в приказната долина на река [[Доспат (река)|Доспат]], заобикалящаго , от всички страни ,селото е затворено с планински възвишения носещи имената "Дивите кози" на югозапад, на юг над с.Побит камък се извисява връх Беслет с 1938м н.в(Беслен- т.н от месните) на север от селото се намира "Дерменка" на изток се намира м."Стойчов чарк" и "Дзюле"-между който се намира пътят за най-близкото населено място "Селище" (където преди 10г е имало минно предприятие) а на запад от Побит камък се намира м."Беьовото".Други населени места в района на р.Доспат са село [[Медени поляни]] ,градовете [[Сърница]] и [[Доспат]].
== История ==
Има сведения че около селото е имало 8 поселения на [[траки]]те от племето на бесите.Те издигнали най-високият менхир на Балканите и редица скални светилища в района. По късно по тези места се заселват и [[славяни]] които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на месното население.През [[Средновековие]]то населението и околните местности преминават от [[Византия]] в пределите на България и обратно.А след това в Латинската империя на Балдуин Фландарски до 1207 г. Между 1207 до 1230г местностите около село Побит камък са в владението на [[Деспот Слав]] чиято резиденция е била крепостта [[Цепина]] тогава целите [[Западни Родопи]] биват наричани [[Славееви гори]]. След падането на Българското царство под властта на османците през 1396г и по късната ислямизация на[[ Родопите]], населението от областта приема религията на завоевателят.Имало е и времени поселения на [[юруци,които са оставили следа в названията на няколко месносностти около селото като "Слепите юртове" и "Юрто".За известно време през 18 и 19 век в долината на река [[Доспат (река)|Доспат]] няма трайно населени места а само от времени колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878г)тези земи остават като пограничен район между царство България и Османската империя според решенията на Берлинския договор. Едва след Балканската война 1912-1913г тези територии влизат отново във състава на България В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници [[българи-мюсюлмани]] от околностите на село [[Бабяк]] и околните махали търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран,собственост на сем. Матрови от Велинград което по късно е изгорено от партизаните.През лятото на 1943г в мес."Дерменка" се установява взаимодействие между отрядите на Антон Иванов и Никола Парапунов, а през лятото на 1944г между отрядите Чепинец и Анещи Узунов.През 1950г е открито и селско училище до 4 клас носещо името на [[Никола Вапцаров]], в сградата се е намирал и магазина, през 1999г училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от 1 до 8 клас.
| |||