Двадесет и пети пехотен драгомански полк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x n-тире, 7x интервали, А|АБ, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 1:
{{Военна част
|име = Двадесет и пети пехотен драгомански полк
|картинка =
|картинка_описание =
|дати = 10 февруари
|държава = [[България]]
|allegiance = [[Българска армия]]
|клон =
|тип = [[Пехота|Пехотен полк]]
|роля =
|размер =
|командна_структура =
|гарнизон = [[София]] (
|гарнизон_етикет = Гарнизон{{br}}Гарнизон{{br}}Щаб
|прякор =
|покровител =
|мото =
|цветове =
|цветове_етикет =
|марш =
|талисман =
|екипировка =
|екипировка_етикет =
|битки =
|годишнини =
|награди =
|командир1 =
|командир1_етикет =
Ред 34:
}}
'''Двадесет и пети пехотен драгомански полк''' е военна част на [[Българска армия|Българската армия]] от [[Трета българска държава|Третото българско царство]], взела участие във войните за национално обединение
== Формиране ==
Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в [[София]] под името ''Първи пехотен резервен полк'' на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup>]] и [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотни полкове]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48</ref> На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз [[Фердинанд I]] се развръща от една в две дружини и се преименува на 25<sup>-и</sup> пехотен драгомански полк.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359-360</ref> С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град [[Цариброд]]. Организационно Двадесет и пети полк е част от [[Първа пехотна софийска дивизия]].<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361</ref>
Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.
Ред 43:
На 17 септември 1912 година от състава на полка в [[Цариброд]] се формират 3<sup>-а</sup> и 4<sup>-а</sup> дружина от новосъздаденият [[Тридесет и осми пехотен полк|38<sup>-и</sup> пехотен полк]].<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62</ref>
== Балкански войни (
В [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] 25 Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната [[Десета сборна дивизия]]. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492</ref>
Ред 50:
В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от [[Люлебургас]].
В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] 25 полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. [[Лахна]], Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен
== Първа световна война (
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (
В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на първа дивизия 25 полк е включен в състава на Трета армия и участва във войната с [[Румъния]]. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в [[Добруджа]], полкът брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792</ref>.
По време на [[Тутраканска битка|атаката на Тутракан]] втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.
На 20 октомври 1916 година, при втората [[Кубадинско сражение|атака на Кубадинската позиция]], 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718-719</ref>.
Ред 67:
През март [[1917]] година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като [[Топличко въстание]].
Съгласно клаузите на [[Солунско примирие|Солунското примирие]], от 2 октомври до 2 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на [[Антанта
Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” IV ст.
Ред 74:
През 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25<sup>-а</sup> пехотна драгоманскa дружина и 1<sup>-а</sup> пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.<ref name="paf" /> На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16<sup>-а</sup> пехотна ловчанска дружина<ref name="paf" />
== Втора световна война (
През [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (
По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25<sup>-а</sup> допълваща дружина.<ref name="paf" />
Ред 81:
== Наименования ==
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
* Първи пехотен резервен полк (
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (
* Двадесет и пета пехотна драгоманскa дружина (
* Двадесет и пети пехотен драгомански полк (
== Командири ==
Ред 92:
| || Полковник || [[Еню Денчев]] || резервен полк
|-
| || Полковник || [[Йордан Динолов]] ||
|-
| || Подполковник || [[Константин Георгиев]] || от 1915
|-
| || Полковник || [[Тодор Златев]] ||
|-
| || Подполковник || [[Иван Цанев (офицер)|Иван Цанев]] || Първа световна война
Ред 102:
| || Полковник || Ст. Димитров ||
|-
| || Полковник || [[Стефан Цанев (офицер)|Стефан Цанев]] ||
|-
| || Генерал-майор || [[Игнат Илиев]] || 1944
|