Априлци (област Пазарджик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
смяна на погрешна картинка и др.
Ред 12:
| площ = 16.567
}}
File[[Файл:St Demetrius Church Orthodox- Vidima church-in- Apriltsi.jpg|мини|вляво|Православната църква Св„Св. ДимитърДимитър“]]
File[[Файл:Protestant-Church-in-Apriltsi.jpg|мини|вляво|Протестантската църква]]
File[[Файл:Evangelic-pentecostal-church-in-Apriltsi.jpg|Евангелскамини|вляво|Евангелската [[Петдесятничество|петдесятна]] църква в с. Априлци]]
 
'''Априлци''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Пазарджик]], [[Област Пазарджик]].
 
== География ==
Село АприлциНамира се намира в северната покрайнина на [[Пазарджишко поле|Пазарджишкото поле]], на 14 км. северно от [[Пазарджик]] и на 29 км. южно от [[Панагюрище]]. разположено от двете страни на [[Елшишка река]] (или още Черешова) с южно изложение. Непосредствено след края на селото в северна и северозападна посока се усещат първите възвишения на [[Средна гора|средногорските]] хълмове, на север на около 5 км. разстояние изпъква височината Сакарджа (416 м), а на запад, на около 3 км. - височината Иланджа (400 м).
 
По отношение на релефа си землището на Априлци се разделя на две2 части: северна - [[хълм]]иста и южна - [[равнина (география)|равнинна]]. В северната изпъкват споменатите височини Сакарджа и Иланджа. Южната е ниската част от землището на Априлци и се спуска към Горнотракийската низина на юг.
 
== Население ==
По данни от последното преброяване на населението към 2011 г., в Априлци живеят 526 души. В последните няколко години в селото преобладава ромското население, от българите са останали предимно пенсионери.
 
Въпреки това хоратаХората живеят в мир и разбирателство. Почти цялото население на Априлци са християни, като ясно се оформят два2 клона - православни и силно вярващи протестанти и евангелисти, които формират една от най-големите евангелски църковни групи в Южна България.
 
Край Априлци има множество обработваеми земи, където се произвеждат плодове и зеленчуци. Основният поминък на населението е земеделието, всяка къща в селото има голям двор, където се отглеждат домашни животни, бобови, житни култури и зеленчуци. Климатът на селото е мек и предразполага за отглеждането на смокини, нарове, черници, лешници и др.
 
== История ==
Дълга е историята на село Априлци. Още в древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множеството открития при правените разкопки са доказателство за това. Наред със съществуването на много тракийски могили край селото са намерени редица предмети свидетелстващи за тракийско разпространение, сред които: Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I.
Относно въпроса, кога е създадено селото, няма единно мнение. Знае се, че първоначално то е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV - XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе, датира от 1576г., когато в един османски регистър пише, че в селото имало двама турци, едри овцевъди. Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените двама едри овцевъди. Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество, Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870г. известния възрожденски учител от Татар Пазарджик - Стефан Захариев, в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава, за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война, райони. Започва един нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството - православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.
 
Относно въпроса кога е създадено селото няма единно мнение. Знае се, че първоначално е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV - XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе датира от 1576г., когато в османски регистър пише, че в селото имало 2 турци, едри овцевъди.
Православната църква пък е построена през 1903г. Носи името "Св.Димитър". Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.
През 1908г. е създадено и читалище "Съзнание", в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931г.
През 1934г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името "Априлци", заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876г. Така от 1934г. селото носи днешното си име.
 
Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените 2 едри овцевъди.
== Културни и природни забележителности ==
В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река - Черешка са намерени сребърни прибори и съдове.
 
Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625 г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870г. известния възрожденски учител Стефан Захариев от Татар Пазарджик в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620 г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война райони.
В селото има три църкви - православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и едно кафене. Има и училище, което не функционира.
 
Започва нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството - православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.
== Известни личности ==
[[ Георги Йорданов (БЗНС)]].
 
Православната църква пък е построена през 1903г. Носи името "Св.Димитър". Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.
== Редовни събития ==
 
През 1908г. е създадено и читалище "Съзнание", в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931г.
Всяка трета събота от месец септември, в селото се провежда събор.
 
През 1934г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името "Априлци", заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876г. Така от 1934г. селото носи днешното си име.
== Население ==
По данни от последното преброяване на населението към 2011 г., в Априлци живеят 526 души.
 
== Забележителности ==
В последните няколко години в селото преобладава ромското население, от българите са останали предимно пенсионери.
В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река - Черешка са намерени сребърни прибори и съдове.
Въпреки това хората живеят в мир и разбирателство. Почти цялото население на Априлци са християни, като ясно се оформят два клона - православни и силно вярващи протестанти и евангелисти, които формират една от най-големите евангелски църковни групи в Южна България.
 
В селото има три3 църкви - православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и едно кафене. Има и училище, което не функционира.
Край Априлци има множество обработваеми земи, където се произвеждат плодове и зеленчуци.
 
== Редовни събития ==
Основният поминък на населението е земеделието, всяка къща в селото има голям двор, където се отглеждат домашни животни, бобови, житни култури и зеленчуци. Климатът на селото е мек и предразполага за отглеждането на смокини, нарове, черници, лешници и др.
Всяка трета събота от месец септември, в селото се провежда събор.
 
== Кухня ==
 
Традиционни за селото са т.нар. зелници - баница със зеле, по уникален начин тук се приготвят пълнени чушки, ориз с месо, както и много странни палачинки на основата на кисело мляко.
 
== Известни личности ==
== Галерия ==
* [[ Георги Йорданов (БЗНС)]].
<Gallery>
File:St Demetrius Church - Vidima - Apriltsi.jpg|Православната църква Св. Димитър
File:Protestant-Church-in-Apriltsi.jpg|Протестантската църква
File:Evangelic-pentecostal-church-in-Apriltsi.jpg|Евангелска [[Петдесятничество|петдесятна]] църква в с. Априлци
 
 
</Gallery>
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Apriltsi}}
* [http://www.pz.government.bg/pz/index.html|Официален Сайт на Област Пазарджик]
 
== Външни препратки ==
{{Община Пазарджик}}
[[Категория: Села в Област Пазарджик]]
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория: Села в Област Пазарджик]]