Иван IV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 35:
== Биография ==
Основаването на [[Руско царство|Руското царство]] е продължителен исторически процес, чието начало като имперски проект слага папа [[Сикст IV]], успявайки да ожени пребиваващата в Рим
Иван Грозни е роден на [[25 август]] [[1530]] г. в село [[Коломенское]], близо до [[Москва]]. Син е на великия княз [[Василий III|Василий III Иванович]] и [[Елена Глинская]], племенница на литовския княз [[Михаил Глински]], и правнучка на ''Якша'', [[велик войвода]] при [[деспот]] [[Георги Бранкович]]. Иван Василевич официално наследява трона на тригодишна възраст, но до края на 40-те години реалната власт е в ръцете на различни групи [[болярин|боляри]]. Първоначално най-влиятелна е майка му, Елена Глинская. След нейната смърт през [[1538]] г. управлението е под контрола на фамилиите [[Шуйски]] и [[Белски]], макар че от [[1544]] г. Иван IV формално поема самостоятелно властта. На [[16 януари]] [[1547]] г. той е коронясан за [[цар на Русия]].
Иван Грозни преживява дълбока лична криза при почти смъртоносното си заболяване през [[1553]] г. Докато е болен, той иска от болярите да се закълнат пред най-големия му син. Много от тях отказват, смятайки, че царят няма да оцелее. След оздравяването си той постепенно избива всички, отказали да се закълнат, включително [[Владимир Старицки]], чието име е споменавано като евентуален негов наследник. [[Параноя|Параноичните]] пристъпи на Иван Грозни се засилват след смъртта през [[1560]] г. на първата му съпруга [[Анастасия Романовна]], за която бил женен 14 години.
Иван Грозни понася тежко и бягството в [[Жечпосполита]] на своя близък приятел и съратник [[Андрей Курбски]]. Широко известни са посланията на царя до него, които са смятани за образец на политическа [[публицистика]].
Ред 45:
[[Файл:REPIN Ivan Terrible&Ivan.jpg|thumb|200px|''„Иван Грозни убива сина си“'', картина от [[Иля Репин]] (1870-1873)]]
През следващите години Иван Грозни се жени още 6 пъти, като в някои случаи бракът трае едва няколко дни. Според полулегендарни сведения, изхождащи основно от противниците му, една от съпругите му (четвъртата - Анна Колтовска) е изпратена в манастир, а за други има съмнения, че са отровени. Последната му жена е погребана жива, с плътно запушена уста и цялата омотана във въжета, тъй като погледнала кокетно, както на Иван му се е сторило, придворен болярин. През [[1581]] г. Иван Грозни удря бременната си снаха, защото е неприлично облечена, и предизвиква [[Аборт|помятане]]. Неговият син и наследник Иван влиза в разгорещен спор с него, в резултат на което Иван Грозни го убива.
Иван Грозни умира на [[18 март]] [[1584]], докато играе [[шахмат|шах]] със свой приближен. При отварянето на гроба му през 1960-те е установено, че останките му съдържат необичайно голямо количество [[живак]], което показва, че той вероятно е бил отровен. Друга възможно причина за това са възможни опити за лечение на [[сифилис]].
== Вътрешна политика ==
Въпреки [[Големият пожар в Москва|разрушителния пожар]] в [[Москва]] през [[1547]] г., началото на управлението на Иван IV е свързано с мирни реформи и модернизиране на държавното управление. Той преработва
Други реформи, въведени от Иван IV, са свързани с ограничаването на правата за преселване на селяните, като с това се поставят основите на крепостничеството. При неговото управление е основана и първата руска [[печатница]], макар че по-късно първите печатари [[Иван Фьодоров]] и [[Пьотр Мстиславец]] са принудени да избягат във [[Велико Литовско княжество|Великото Литовско княжество]].
Ред 59:
Иван Грозни полага усилия да установи търговски връзки с [[Европа]]. Въпреки това [[Германия|германските]] търговски компании не използват построеното през [[1550]] г. пристанище на река [[Нарва]] и продължават да доставят стоките си в балтийските пристанища, контролирани от [[Ливонски орден|Ливонския орден]]. В отговор през [[1554]] г. той отваря [[Архангелск]], пристанище на [[Бяло море]], за английската [[Московска компания]].
За да утвърди достъпа си до [[Балтийско море]], Иван Грозни води продължилата 24 години [[Ливонска война]] срещу Ливонския орден, [[Велико Литовско княжество|Литва]], [[Полша]] и [[Швеция]]. Войната нанася тежки щети на руската икономика и армия, без да доведе до някакви териториални придобивки.
== Отношения с монголските ханства и приоритети на външната политика ==
Ред 66:
През [[1556]] г. без големи затруднения той анексира и [[Астраханско ханство|Астраханското ханство]]. С това той установява контрол над цялото течение на [[Волга]] и си осигурява достъп търговските пътища през [[Каспийско море]]. За зависими от Русия се признават [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]], предвождано от хан [[Едигер]] ([[1555]] г.) и [[Ногайска орда|Голямата Ногайска орда]] ([[1557]] г.). Иван Грозни подкрепя започналите през [[1581]] г. усилия на фамилията [[Строганови]] и [[Ермак Тимофеевич]] за колонизиране на [[Сибир]].
Не толкова успешни са войните на Иван IV с [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. Хан [[Девлет I Гирай]] неколкократно опустошава руски територии, а през [[1571]] г. дори опожарява столицата Москва. За известно време руснаците завземат крепостта [[Азов]], но са принудени да я изоставят. За да се предпазят от кримската заплаха, те изграждат поредица от защитни съоръжения от [[Брянск]] до [[Нижни Новгород]].
== Родословие ==
| |||