Националсоциализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 58:
Идейна основа на националсоциализма е оспорване на идеята за човешката чест, според която човекът е ценност като такъв, тоест без каквито и да е постижения. Основните ценности на националсоциализма не били нито нови, нито ограничени върху определена историческа епоха. Те са ценностите на обществото на постиженията, но по-радикални и всеобхватни. Организираността на работата, техниката и физическата култура, от една страна, и, от друга, принизяването на изкуството до оръдие на волята е също така израз на този възглед за човека, както и системата на трудовите лагери и унижожаването на т.нар. “малоценен живот” (асоциални индивиди, напр. проститутки, цигани, лесбийки, алкохолици). [[Версайски договор|Версайският договор]] и последиците на [[Световна икономическа криза|Световната икономическа криза]] от 1920-те год. отварят широко вратите на идеологията на постиженията и на усещането за ограбване на личния труд (Leistungsideologie und dem Gefühl, um die eigene Leistung betrogen zu sein).
 
Основни елементи на нацистката идеология са записани от [[Адолф Хитлер]] в неговата книга “[[Моята борба]]” (1928). Тя се счита за основа на всички други публикации на националсоциализма. Като друг особено важен идеолог се сочи [[Алфред Розенберг]], който в своята радикално антихристиянска книга “Митът на ХХ век” (1930) достига доста широко развитие на неговите мисли. Все пак книгата на Розенберг не била възприемана сериозно от много водещи нацистки политици, особено [[Йозеф Гьобелс]]. Антихристиянската идеология на РозенборгРозенберг никога не оказва влияние върху политиката.
 
[[Хайнрих Химлер]] доразвива по собствен начин националсоциалистическата идеология. Наличните и при Розенберг връзки с [[Индия]] били изградени в SS уредбите като крепостите на ордена (бази за обучение на младите кадри на партията), които Химлер разбирал като елит на системата. [[Езотерика|Езотерични]] учения с източно влияние, които частично били заети от SS, надживяват края на войната и живеят – по-често като неполитически, подобни на религии учения – до днес. Химлер предприема и европеизиране на идеологията. Един от известните ѝ продукти са групите от доброволци на “европейските SS" от много страни; дори имало концепции за европейско икономическо пространство.