Бояджик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Едно от най-масовите кланета по време на турското робство е "[[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]]" от [[1876]] година. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. <ref>СбНУ 35, с. 194</ref>Известно е с кървавото си хоро.<span>На 11 май 1876 г. селяните от </span>[[Бояджик]]<span> се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Адем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи</span> В съседното село [[Болярско]] били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя,който нанесъл на него и приятелите му [[Кольо Попов]] с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил.Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик–жертва на турските поробители.
Съществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дърветата, там ги пресрещнали десетки турски башибозуци, и незабавно ги изтрепали до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади моми и девойки и затрупани със слама в коритото на река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избягат от огъня, турците не са позволили на нито една жена да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
| |||