Нанчо Нанчев: Разлика между версии

| портрет = Prof_Nancho_NanchevПрофесор Нанчо Нанчев.jpg

| px = 300230

Завършва средно образование в [[Казанлък]], след което заминава за [[Германия]], където следва електроинженерство, като завършва Висшето техническо училище в [[Мюнхен]] през 1926г1926 г.

Професионалната си дейност започва през май 1928г1928 г. като технически ръководител, а по-късно като технически директор на ТЕЦ „Адрее” към мина Черно море, Бургаско. От 1936г1936 г. се премества в [[Казанлък]], където става технически директор и член на управителния съвет на електроснабдително предприятие Е.А.Д. „Победа”. Взема активно участие в проектирането и строежа на разширението на [[ВЕЦ Енина|водната електроцентрала "Енина"]] и в експлоатацията йѝ. Две години по-късно семейството се премества в [[София]].

През март 1946 г. инж. Нанчев е избран за [[професор]] в Машинно-електротехническия факултет при [[Държавна политехника|Държавната политехника]] – София. През същата година е създадена катедра “Приложна електротехника”, на коята той е избран за ръководител. От 1948 г. тя е преименувана на катедра „Електрически централи, мрежи и системи“, а след разделянето йѝ през 1964 г. той става ръководител на катедра „Електрически мрежи“. През 1953г1953 г. Държавната политехника се разделя и се обособява Висшия машинно електротехнически институт. Проф. Нанчев е декан на Електротехническия факултет (1956-58) и Зам. Ректор на ВМЕИ (1960-62). Основни дисциплини, по които преподава са Електрически централи и подстанции, Техника на високите напрежения и Релейна защита. Основните области на научната му дейност са техника на високите напрежения, гасителни бобини, земни съединения, вълнови процеси, атмосферни пренапрежения. Като завеждащ катедра „Електрически станции и подстанции” създава лаборатория по Техника на високите напрежения, която функционира до към 2000 г. Работи във ВМЕИ и е ръководител катедра „Електрически мрежи“ до пенсионирането си през 1971г1971 г.

Проф.Нанчев се занимава не само с преподавателска дейност. Той допринася за развитието на нашата енергетика и електропромишленост. Участва в много експертни съвети, колективи, комисии и др., в разработването на плановете за изграждане на СТЗ „В.Коларов” и в създаването на „Перспективен план за електрификацията на България”, разработен от колектив през 1950-53. Като съветник на Елпром през 1947-48г48 г. участвува в комисии във връзка със създаването на Порцелановия завод. Взема многократно участие след 1945г1945 г. в Експертния съвет при Министерството на електрификацията. Сътрудник е в Научно-изследователския институт при Министерството на електрификацията, при което разработва проблеми, свързани с намаляването на изключванията при електропроводи 20 кв., от което се получава голямо увеличение на сигурността на електроснабдяване. Той е директор по съвместителство на Научно-изследователския институт по енергетика (1965-67). Председател е на Българския национален комитет на СИГРЕ. Председател е на българската секция по Електроенергетика към СИВ.

[[Заслужил|Заслужил деятел на науката]] (1970)

1. Електропроводи, електрическо оразмеряване, 1944 г.

2. Електропроводи, 1947 г.

3. Електрически централи, подстанции и трансформаторни постове, част I, 1949

4. Електрически централи, подстанции, част II, 1950 г.

5. Релейна защита 1959 г. и 1965 г.

6. Техника на високите напрежения, 1953 г., 1956 г., 1967 г.

1. Електротарифи и електротарифна политика на България, 1941 г.

2. Земни съединения в ел.системи, 1955г1955 г.

3. Компенсирането на токовете при земни съединения, 1963 г.

4. Вълнови процеси в електрическите системи, 1968 г.

5. Атмосферни пренапрежения, 1975г1975 г.

1. 100 години от рождението на проф.Нанчо Нанчев - — един от създателите на българската енергетика и на техническия университет – София, Списание Енергетика,1/2 2002.

2. Спомени на проф.Нанчо Нанчев, София,1979г1979 г., 31 стр., ръкопис, съхраняван в наследниците.