Христо Саракинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
От 1901 година Саракинов е войвода на Върховния комитет в Мелнишко и Петричко.
[[Файл:Carbines NMHM Sofia.jpg|дясно|мини|250п|27. Кремъчен пищов на Лазар Алексиев. 28. Карабина „Манлихер“ М 1890, 8 mm на поручик Христо Саракинов. 30. Шашка на Стефан Попов, вовода на чета в Кривопаланечко. 34. Сабя на поручик [[Борис Сарафов]]. [[Национален военноисторически музей]]]]
След разделението във ВМОК през лятото на 1902 година Саракинов подкрепя крилото на генерал [[Иван Цончев]]. През лятото на 1902 година четата на Саракинов влиза в сражение с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|вътрешните]] чети на [[Илия Кърчовалията]], [[Яне Сандански]] и [[Атанас Тешовски]] в местността Харамийската чешма между селата [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]] и [[Голешово]], в което загиват [[Теофил Иванов]],<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.</ref> [[Ангел Спанчовалията]], Спас Георгиев и още трима върховистки четници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/4_3.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 162.]</ref><ref>Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 100.</ref>
 
Саракинов участва като войвода в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] от септември 1902 и [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от август 1903 година. След разгрома на въстанието през март 1904 година се връща в армията. Умира в 1908 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993., стр. 148.</ref>