Анна Комнина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
}}
'''А̀нна Ко̀мнина''' <ref>Голяма енциклопедия България, т.1. БАН, С.: 2011, с.69</ref> ({{lang-el|Άννα Κομνηνή}}, ''Anna Komnēnē, Anna Komnena'') е [[Византия|византийска]] [[принцеса]] и [[История|историк]].
Анна Комнина е родена на [[1 декември]] [[1083]] г. и е дъщеря на византийския [[император]] [[Алексий I Комнин|Алексий I]] и [[Ирина Дукина]], дъщеря на [[Андроник Дука]] и [[Мария Българска]], внучка на българския цар [[Иван Владислав]] от династията [[Комитопули]].
С написването на своята 15-томна "[[Алексиада]]" тя става първата известна жена историк. == Биография ==
Анна е първото дете на императорската двойка от общо девет. Родена е в Императорския дворец в Константинопол. След нея са родени [[Мария Комнина|Мария]], [[Йоан II Комнин|Йоан]], Андроник, [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак]], Евдокия, [[Теодора Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)|Теодора]], Мануил и Зоя.
Въпреки, че в детството и младините си Анна с огромен интерес изучава история, математика, природни науки и гръцка философия, нейните родители категорично и забраняват да изучава античната поезия, чийто възхвали за порочните езически богове, които не зачитат женските права, са неприлични за млада жена с благородническо потекло. Анна обаче се възпротивява на забраната и тайно от всички чете и изучава древногръцките произведения. Заради тази своя упоритост и борбеност тя става една от най-образованите личностти на своето време.
Обичайната практика през Средновековието момичетата да бъдат омъжвани по договорка и то съвсем млади (понякога още с раждането им), не подминава и византийската принцеса. Тя е първоначално сгодена за [[Константин Дука Багренородни]], сина на [[Михаил VII|Михаил VII Дука]] (1071–1078) и [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. По време на годежа Константин е обявен за съимператор на Алексий, защото законът и църквата не позволяват наследяването от жени, а към момента Алексий и Ирина имат само дъщери. Но през 1087 г. се ражда кръвен наследник – Йоан (Йоан II Комнин). След неговото раждане Константин загубва правата си като наследник, а през 1095 умира по време на поход срещу сърбите.
През 1097 четиринайсетгодишната Анна се омъжва за младия [[Никифор Вриений]] - благородник с титлата [[Цезар (титла)|кесар]] и генерал в армията на императора. Интересен факт е, че Вриений произхожда от влиятелен аристократичен род, който първоначално оспорва претенциите на Алексий I за трона. Вероятно бракът е сключен с цел помирение и съюз между Комнините и Вриениите. По този начин Алексий укрепва властта на своята династия и нейното влияние сред византийската аристокрация. Самата Анна заявява неведнъж, включително и в своите хроники, че този брак е просто политически съюз. Освен генерал, Никифор е също държавник и историк. Бракът му с Анна продължава 40 години и двамата имат четири деца
* Алексий Комнин, * Йоан Дука (ок. 1103 – след 1173)
* Ирина Дука (ок. 1105 – ?)
* Мария Вриенийя Комнина (ок. 1107 – ?).
Още като дете Анна мечтае един ден да седне на трона. Тази мечта постепенно се превръща в амбиция и въпреки, че наследяването на трона е забранено за жени, Анна започва малко по малко да събира съюзници и влияние сред аристокрацията, за да постави ако не себе си, то поне своя съпруг Никифор начело на Византийската империя. Анна започва да прави всичко възможно, за да попречи на брат си Йоан, който е законен наследник на династията, да стане император. Императрица Ирина също е на нейна страна и използва цялото си влияние, за да убеди Алексий да промени избора си на престолонаследник в полза на съпруга на Анна. Императорът обаче твърдо стои зад своя избор и не отстъпва пред нейните претенции за трона. Вероятно това е продиктувано от желанието му да продължи своята династия, защото в случай че Никифор Вриений бъде коронясан, то той ще даде начало на нова династия – тази на Вриениите. Заради това след смъртта на Алексий през 1118 г. Йоан е законно коронясан за император Йоан II Комнин. В отговор на това Анна и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и организират заговор срещу новия император. Въпреки разлики в източниците, след съпоставяне на хронологията на сибитията повечето историци са почти сигурни, че планът на Анна е да убият Йоан по време на погребалната церемония на Алексий. В последния момент обаче, Никифор се отказва от идеята да участва в убийството на законния император. По този повод по-късно, дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си, Анна отбелязва:,,Природата трябва да е сменила половете ни, защото на него най-щеше да му отива да е жена”. Вследвие от проваления заговор Анна губи всичката си собственост, статута си на принцеса и бива заточена в Кехаритоменския манастир, основан преди години от майка ѝ – императрица Ирина. Предателят пък Вриений става най-близкият и доверен сановник на Йоан Втори.
Line 50 ⟶ 56:
Сведенията на Анна Комнина за [[България|българската история]] засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на [[11 век|XI век]] и началото на [[12 век|XII век]], съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и [[Болярин|боляри]] на византийска служба, [[Етническа група|етническият състав]] на българските земи и тяхната [[География|география]]. Особено интересни за [[Историография|историографията]] са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските [[Павликяни|павликяни]] през 1084-1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с [[Печенеги|печенеги]] и [[Нормани|нормани]], част от които се разиграли из българските земи.
== Преводи ==
* Anna Komnene: ''Alexias''. Diether Roderich Reinsch. DuMont, Köln 1996; 2 Aufl. de Gruyter, Berlin 2001, ISBN 3-7701-3492-3.
== Източници ==
Line 55 ⟶ 64:
== Външни препратки ==
* {{DNB-Portal|118645285}}
* {{en икона}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html Анна Комнина. Алексиада]
* {{ru икона}} [http://www.krotov.info/acts/11/komnina/aleks_00.html Анна Комнина. Алексиада]
| |||