Яне Сандански: Разлика между версии

След завръщането си в България Сандански е разочарован от дотогавашната си дейност. Той вече знае повече за съществуването на ВМОРО. Сандански е убеден, че трябва да проучи цялостно състоянието на освободителните борби и само след това да се включи отново в освободителното дело. По-това време той влиза в дружеството [[„Младост“]] около учителя Иван Димитров,<ref>По-голям брат на комунистическия деец [[Станке Димитров]].</ref> което се противопоставя на консервативния кръг на [[Димитър Радев]] и има за цел самообразоване на своите членове и работа по събуждането на региона. Дружеството има читалня и билиотека, отговорник на която за известно време е Яне Сандански. През ноември 1897 година дружеството подпомага с облекло, храна и жилища бежанците от [[Винишка афера|Винишката афера]] и организира протестен митинг срещу посещението на премиера Константин Стоилов в Цариград. След стачката на дупнишките учители през декември 1899 година, шестима учители социалисти са уволнени и изгонени от Дупница и председателското място на дружество „Младост“ се заема от Сандански, който поддържа активна кореспонденция с уволнения си приятел и убеден марксист [[Димо Хаджидимов]].<ref>Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 41-44.</ref> Сандански е активен поддръжник на [[Либерална партия (радослависти)|радослависткото крило на Либералната партия]] и малко след като то идва на власт, през февруари 1899 година Яне Сандански е назначен за началник на дупнишкия затвор.