Анархокапитализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 164:
През 19-ти век класическите либерали водят атака срещу етатизма. Например [[Фредерик Бастиа]] ("Законът") пише: "държавата е най-голямата фикция, чрез която всеки се опитва да живее за сметка на всички останали." [[Хенри Дейвид Торо]] пише: "От сърце поддържам идеята, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко, та бих желал да я видя по-скоро и последователно осъществена на практика. Бъде ли приложена, в последна сметка тя ще придобие също тъй верния според мен смисъл, че най-добро е това правителство, което изобщо не управлява, и когато хората узреят за подобно правителство, ще го имат."<ref>{{cite web |url=http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/05.htm |title=Гражданско неподчинение |last1=Торо |first1=Хенри Дейвид |date=1849 |accessdate=18.11.2014}}</ref>.
В началото либералите смятат, че държавата трябва да ограничи ролята си до защита на свободата на личността и собствеността, и се противопоставят на всякакви икономически регулации, освен най-минималните. "Нормативното ядро" на класическия либерализъм е идеята, че в условията на ненамеса се заражда спонтанен ред на сътрудничество в обмена на стоки и услуги, отговарящ на човешките нужди.<ref>Razeen, Sally. ''Classical Liberalism and International Economic Order: Studies in Theory and Intellectual History'', Routledge (UK) ISBN 978-0-415-16493-1, 1998, p. 17</ref> Някои индивидуалисти осъзнават, че самата либерална държава отнема имущество насилствено чрез данъците, за да финансира своите услуги за защита и поради това изглежда логично непоследователно да се осъжда кражбата, а в същото време да се подкрепя данъчно-финансираната защита. Така те се застъпват за това, което може да се разглежда като крайна форма на класическия либерализъм, подкрепяйки идеята за защита, заплащана с доброволни вноски и осигурявана от конкурентни частни доставчици. Един от първите либерали, които обсъждат възможността за приватизация на защитата на личната свобода и собственост, е Якоб Мовийон през 18 век. По-късно, през 1840, Юлиус Фаухер и Гюстав де Молинари подкрепят същото.
{{Текущ превод|en|Anarcho-capitalism}}
| |||