Христо Караманджуков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали в София using HotCat |
|||
Ред 24:
[[Файл:Karamandjukov Petrova niva.jpg|дясно|мини|250п|Четата на [[Лазо Лазов]] при село [[Росеново (Област Бургас)|Герге бунар]] на път за конгреса. Отпред Христо Караманджуков.]]
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
Делегат е на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград - мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.<ref>{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|coauthors= |year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|isbn= |pages= 13 - 14|url= |accessdate=}}</ref>
Преподава в Педагогическото училище в [[Дупница]], където го заварва [[България в Първата световна война|Първата световна война]].
| |||