Георги Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без надкатегория |
|||
Ред 71:
Самият Георги Димитров е роден на [[30 юни]] (18 юни стар стил) [[1882]] г. в с. Ковачевци. 4 години след раждането му семейството му се преселва в София. През 1894 г., още 12-годишен, поради липса на средства прекъсва образованието си и започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на [[Либералната партия]] на [[Васил Радославов]] „[[Народни права]]“.
Къде е роден Георги Димитров?
Този въпрос не би имал смисъл, ако след завръщането на Георги Димитров от СССР през 1946 г. не се бе случила една странна мистерия, съгласно която той лично решава, че не е роден в Радомир, както дотогава е знаел и както е било записано в личните му документи, а в с. Ковачевци, Радомирско. Всъщност, ако днес попитате който и да е българин от по-старото поколение, живял при социализма, той дори няма да се замисли и ще ви отговори, че наистина Георги Димитров е роден в с. Ковачевци. Защото там има огромен културен дом на неговото име, там днес е и единственият му музей, дори там е и бащината му къща.
Всичко това обаче е един голям фалшификат, завоалиран много умело и пазен в дълбока тайна през годините.
Откъде тръгва тази история? Известно е, че след 23-годишна емиграция в СССР през късната есен на 1945 г. Георги Димитров се завръща у нас. Във връзка с това се наложило да се възстанови членството му в БКП, прекъснато по време на живота му извън страната. На 18 декември 1945 г. Георги Димитров попълва и подписва заявление за приемане в партията. В графата рождена дата и място на раждане той записва – „18 юни 1882 г., Радомир (с. Ковачевци)”. В партийното си досие от 1946 г. лидерът на комунистите вече уверено посочва с. Ковачевци като свое рождено място. Този факт противоречи на всички негови лични документи, издадени отпреди 1945 г., в това число и в последния му съветски паспорт от 29 декември 1944 г., в международния му паспорт, издаден във Виена на 20 януари 1923 г., в училищното му свидетелство за завършено ІV отделение в София от 1892 г. и най-вече в регистъра на ражданията на гр. Радомир през 1882 г., където той е записан под № 20.
Какво се е случило междувременно, за да си смени месторождението Георги Димитров?
Според сведение на стария комунист от Радомир Коста Ленев Димитър Николов, бивш привърженик на БРСДП (широки социалисти), и брат му Евтим Николов от с. Ковачевци „с користна цел”, за да си спечелят благоволението на Димитров, му съобщили, че е кръстен от техния баща в с. Ковачевци. По този повод Георги Димитров веднага след завръщането си от СССР посетил с. Ковачевци и се срещнал с братята. Най-вероятно номерът е минал, защото през 1947 г. Георги Димитров вече посреща селяни от Ковачевци като свои „селски” и отпуска суми за строеж на читалище и училище в „родното си село”.
Оттук нататък лъжата, повторена стотици пъти, официално става истина и ковачевчани решили да се възползват от нея. През 1949 г. те се обръщат към Георги Димитров с искане да провъзгласи селото им за град. Добре е, че вождът не се е поддал на тези увещания и до днес селото си остава село. Благодарение обаче на активната партийна организация се подемат поредица от инициативи, които да го превърнат в образец за социалистическо село.
Събитията започват една седмица след смъртта на вожда. На 9 юли 1949 г. е обявен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с. Ковачевци, чрез който да се увековечи делото на Георги Димитров. Спечелва проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов. Строителството започва през 1953 г. и завършва през 1956 г. Импозантната сграда е открита по случай 75-годишнината от рождението на Георги Димитров – на 18 юни 1957 г. Тя придава ново значение не само на селото, но и на цялостния му облик. Започва неговото благоустрояване. Улиците са асфалтирани, съборени са много стари и паянтови сгради и къщи, а други са ремонтирани и възстановени. Селото придобива градски облик и световна слава.
Естествено, че радомирчани започнали да завиждат на Ковачевци. Градът им се развивал като невзрачно миньорско селище за сметка на „родното място” на Димитров. През 1958 г. радомирският комунист Коста Ленев започнал да събира документи за истинското родно място на Димитров с намерение да разобличи лъжата. Събрал документите и стигнал чак до ЦК на БКП и лично до Тодор Живков. Там били наясно с фалшификацията, защото с въпроса се занимавали две комисии от мастити учени, между които видните партийни историци проф. Веселин Хаджиниколов, Рубен Леви, Добрин Мичев и др. Мненията им се различавали, но общо клонели към това, че Радомир е родното място на вожда. Но строителството на Дома паметник на Георги Димитров в Ковачевци вече било факт и нямало как „да се излагат”. Ето какво казали от музея на Георги Димитров на комунистите от Радомир: „Ние сме убедени, че Димитров е роден в Радомир. Всички документи показват това… Но недейте надува тези неща, защото и тези другари от Кавачевци са ни подвели, така им построихме паметния дом, читалище… Сега не можем да го разтурим, нито пък това изменя съществено нещо от живота и делото на Георги Димитров.” ЦК на БКП пък направил на комунистите от Радомир сериозна бележка повече да не повдигат въпроса за рожденото място на вожда. Над свидетелствата на документите надделял фактът, че щом самият Димитров е приел с. Ковачевци за свое родно място, няма никаква логика да се пренебрегва мнението му.
Историята има и друго продължение, свързана с родната къща на Георги Димитров. За да е пълна партийната постановка за с. Ковачевци като родно място на вожда, естествено, трябвало да се каже къде точно е била родната му къща. Но тъй като такава нямало, наложило се тя да бъде изградена наново. Това се случило през 1972 г., когато се чествала 80-годишнината от рождението на Димитров.
За да не се посрами, комунистическата партия наложила тези „истини, пренебрегвайки очевадни факти и документи. В крайна сметка, който спечелил – спечелил!
=== Политик в България (1902-1923) ===
| |||