Рапалски договор (1922): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Bundesarchiv Bild 183-R14433, Vertrag von Rapallo.jpg|thumb|Chancellor of Germany [[Joseph Wirth]] (2.from left) with [[Leonid Krasin|Krassin]], [[Georgi Chicherin]] and [[Adolph Joffe|Joffe]] from the Russian delegation.]]
'''Рапалският договор''' е договор между [[Ваймарска република|Ваймарската Република]] (Германия) и [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР), подписан на [[16 април]] [[1922]] в италианския град [[Рапало]]. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от [[Брест-Литовски договор|Брест-Литовския договор]], с който Революционна Русия излиза от [[Първа световна война|Първата световна война]]. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни“.
 
Line 14 ⟶ 15:
 
== Произход ==
След [[Първа световна война|Първата световна война]] и [[Германия]], и [[Съветския съюз]] са много уязвими. Германия е загубила войната и остава изолирана. По силата на Версайския договор тя е загубила територии, както и част от немските въоръжени сили. Съветският съюз напуска войната преди края ѝѝ, през 1917 год. Това решение е продиктувано от Болшевишката революция и преотстъпването на територии на Германия по силата на Брест-Литовския мирен договор; след поражението над Германия, тези територии са преобразувани в нови, независими държави, включително и Полша. Подобно на германците, руснаците остават дипломатически изолирани, и след прехода към комунистическо управление губят западните си съюзници.
 
Първоначално, Германия се надява на изпълнение на мирните промени от Версайския договор, а именно възстановяване на части от Западна Полша. През 1919 год. Германия претърпява разочарование относно целите си за териториално възстановяване и през 1920 год. въвежда икономическа блокада на Полша. Този ход също се оказва неуспешен, и нанася огромни загуби върху германските предприемачи. Тези загуби карат Германия да търси други алтернативи, които достигат своята най-крайна форма в предложението на Hans von Seeckt, немски военен, командир на Райхсвера, който предлага обединение между Германия и Съветския съюз, за съвместно нахлуване в Полша, предвождани от френска войска. Неговите предложения нямат особено влияние върху управляващите, но идеята за тясно сътрудничество между Германия и Съветския съюз се харесва на германските предприемачи, които виждат възможности за добър пазар в Русия.
Подобно на Германия, Русия се надява на териториални завоевания в Полша, но тези намерения остават без ефективни средства. В началото на 1919 год. избухва война между Полша и Съветския съюз. След първоначалните победи на Съветския съюз, Полша успява да контраатакува и през Март 1921 год. е постигнат мир, като съветските желания за гранична ревизия, до голяма степен остават нереализирани. Заради войната, Съветския съюз остава изолиран от Великобритания и Франция. Поради изолацията и общите интереси относно Полша, Германия и Съветския съюз са в сходно положение, което предизвиква сближаване по между им. На 10-та конференция през 1921 год., се търсят възможности за търговия със западните страни, които биха могли да подсигурят необходими индустриални материали.
 
Подобно на Германия, Русия се надява на териториални завоевания в Полша, но тези намерения остават без ефективни средства. В началото на 1919 год. избухва война между Полша и Съветския съюз. След първоначалните победи на Съветския съюз, Полша успява да контраатакува и през Март 1921 год. е постигнат мир, като съветските желания за гранична ревизия, до голяма степен остават нереализирани. Заради войната, Съветския съюз остава изолиран от Великобритания и Франция. Поради изолацията и общите интереси относно Полша, Германия и Съветския съюз са в сходно положение, което предизвиква сближаване по между им. На 10-та конференция през 1921 год., се търсят възможности за търговия със западните страни, които биха могли да подсигурят необходими индустриални материали.
 
През 1921 год. се подписва договор между Съветския съюз и Германия, където Германия признава съветския режим за единственото законно управление на Русия, и се съгласява да прекрати отношенията си с всички държави,претендиращи за сила и мощ.
Това споразумение проправя път за бъдещо сътрудничество между двете държави.
 
== ТексТекст на Споразумението ==
Германското правителство, представлявано от д-р Валтер Ратенау, държавен министър, и правителството на Руската Социалистическа федеративна съветска република, представлявана от М. Чичерин, народен комисар, се споразумяха за следното:
 
'''Член 1.'''
Двете правителства са съгласни, разногласията между Германия и Съветска Русия, възникнали между тези държави по време на състоянието на война, да се регулират по следния начин:
'''А)''' Германската държава и РСФСР взаимно се отказват от обезщетение за военните си разходи, както и от обезщетение за военните щети, с други думи за тези щети, които са били причинени на яхтях и на гражданите им в районите на военните действия вследствие на военните мероприятия, като се включат и извършениетоизвършеното на територията на противната страна реквизиции...
'''Б)''' Германия и Русия взаимно се отказват от обезщетение за разходите им за военнопленници. По същия начин германското правителство се отказва от обезщетение за разходите, направени за интернираните в Германия части на Червената армия. От своя страна руското правителство се отказва от обезщетение за сумите, получени от Германия от продажбата на военното имущество, внесено в Германия от тези интернирани части.
 
Line 70 ⟶ 74:
'''Член 8:'''
Настоящият договор може да бъде денонсиран, ако в срок от 3 месеца е изпратено предизвестие, по отношение на членове от 3 до 6, както и съответното приложение на член 4 от Рапалския договор.
Денонсирането може да бъде обявено от страна на Германия и на още една от държавите, в съюз с РСФСР и да влезе в сила само за отмошениятаотношенията си с тази държава и обратно. Ако договорът се денонсира по този начин, не се заменя от търговски договор, следователно правителствата трябва да имат право, след изтичане на срока на предизвестието, да назначат комисия от петима членове, с цел ликвидиране на стопански операции, които вече са започнали. Членовете на комисията се разглеждат като представители на недипломатически характер, като по този начин се ликвидират всички сделки, най-късно в срок от 6 месеца след изтичането на срока за настоящия договор.
 
'''Член 9:''' Настоящият договор подлежи на ратификация . Специални инструменти за ратификация ще бъдат разменени между Германия , от една страна, и всяка една от държавите, в съюз с РСФСР , от друга страна . Веднага е направена замяна, договорът влиза в сила между държавите, които участват в обмена .
Line 83 ⟶ 87:
* Lee, Marshall and Wolfgang Michalka. German Foreign Policy 1917-1933: Continuity or Break?. (Berg, St.Martin's Press 1987)
* Salzmann, Stephanie. Great Britain, Germany, and the Soviet Union: Rapallo and After, 1922-1934 Vol. 29. Boydell & Brewer, 2003.
 
 
== Препоръчителна литература ==
* Akten zur deutschen auswärtigen Politik 1918-1945. Serie A, 1918-1925.
* Документы внешней политики СССР Том 5. 1 января 1922 г. — 19 декабря 1922 г. — М.: Госполитиздат, 1961.
 
 
 
== Външни препратки ==
Line 98 ⟶ 99:
== Източници ==
<references />
 
{{Версайска система от договори}}
{{Превод от|en|Treaty of Rapallo (1922)|621722970}}
 
[[Категория:Договори, свързани с Първата световна война]]
[[Категория:История на Германия]]
[[Категория:Външна политика на СССР]]
 
 
 
{{Превод от|ang|https://en.wikipedia.org/wiki/Treaty_of_Rapallo_%281922%29|}}
 
 
[[Категория:Външна политика на Русия]]