Отваря главното меню

Промени

16 байта изтрити, преди 4 години
Някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа, искат премахването на буквата от азбуката и замяната ѝ с ''я'' или ''е'', според правоговорните правила. Още през [[1892]] г. правописната комисия, назначена от [[Георги Живков]], просветен министър в правителството на [[Стефан Стамболов]], в която влизат [[Любомир Милетич]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Беньо Цонев]], [[Иван Шишманов]] и др., предлага изписване на {{Уникод|ѣ}} единствено там, където в Източна България гласната е широка (''а'' или широко ''е'') - или да се пише ''в'''{{Уникод|ѣ}}'''ра'', но ''в'''е'''рен'', ''в'''е'''рски'', ''в'''е'''роизповедание'' и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „[[Български преглед]]“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено половинчат.
 
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] - след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.
[[Картинка:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|дясно|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Картинка:BG-road-sign-mistake.jpg|мини|дясно|Свръхякащ пътен знак]]
От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици - [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] годинигодинa това е направено с правописната реформа на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.
 
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
Анонимен потребител