Йоан Златоуст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(en) not necessary any more : given by wikidata
мРедакция без резюме
Ред 9:
|описание на изображението=Хилядолетна [[Византийска империя|византийска]] [[мозайка]] на Свети Йоан Златоуст, [[Света София (Константинопол)|Света София]]
|място на раждане=[[Антиохия]]
|място на смъртта=[[Комана, Понт|КоманаПонтика]] в [[Понт (област)|Понт]] [http://www.newadvent.org/cathen/08452b.htm]
|титли=Епископ и Учител на Църквата
|атрибути=представян в изкуството като [[пчела|пчели]], [[гълъб]] [http://www.catholic-forum.com/saints/saintj25.htm]
Ред 21:
Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]].
 
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в [[403]] г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх [[Теофил Александрийски|Теофил]], е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата [[Евдоксия]] го заточава на [[Кавказ]], в арменския г. [[Кукуз]], след това ([[406]] г.) в далечния [[Питиунт]] (дн. [[Пицунда]]) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на [[14 септември]] [[407]] г. в г. [[Комана Понтика]] по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.
 
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).