Разлика между версии на „Дж. Р. Р. Толкин“

 
=== В света на Средната земя ===
През [[1929]] г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около [[1933]] г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо ТорбинсБегинс и през 1936 г. завършва „[[Хобитът]]“ — първата му издадена книга, свързана със [[Средна земя|Средната земя]]. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.” С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през [[1936]] година. Пълната версия на романа излиза през [[1948]] г.
 
Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „[[Беовулф]]: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците” ([[1 юли]] [[1937]]), а на [[21 септември]] излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през [[1951]] г., а третото — през [[1966]] г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през [[1988]] г. Издателите „[[Алън и Ънуин]]“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.
Анонимен потребител