Аглутинативен език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Аглутинативните и флективните езици са двете краища на [[континуум]] с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например [[японски език|японският]] е аглутинативен, но има и сливане в т.нар ''otōto'' ('''弟''' ''по-малък брат''), от ''oto+hito'' и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като [[Немски език|немски]], [[Холандски език|холандски]] и [[Персийски език|персийски]]).
Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много [[Правилни и неправилни глаголи|неправилни глаголи]]. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; [[луганда]] има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на "неправилен"); в [[Турски език|турския]] и [[Кечуа (език)|кечуа]] всички глаголи са правилни. [[Корейски език|Корейският]] има само десет неправилни форми на [[спрежение]]. [[Грузински език|Грузинският]] е изключение - той е много аглутинативен (с до 10 морфеми на дума), но има значително голям брой неправилни глаголи.
== Примери ==
| |||