Пандо Киселинчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при [[Отто Реегел]]<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> и е повлиян от [[Аугуст Гаул]],<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982</ref> известен със своя [[анималист]]ичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като [[дървесина|дърво]], [[мрамор]], [[бронз]] и [[бетон]]. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.{{справка|3}}
 
Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.<ref>[http://www.macedonia-science.org/uchrediteli.html Македонски научен институт. Учредители]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля - [[Баница (дем Лерин)|Баница]] - [[Екши Су]] - [[Зелениче]] - Загоричани - [[Хрупища]] - Косинец - [[Лабаница]] - [[Смърдеш]] - [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] - [[Руля]] - [[Желево]] - [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямоголяма българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
 
{{цитат|едно бляскаво шествие на българщината}}