Жан Старобински

Жан Старобински (на фр.: Jean Starobinski, р. 17 ноември 1920) е литературен критик и историк на идеите. Освен образование по класическа филолгия, в Женевския университет той се дипломира и като медик-психиатър. Трудовете му са представителни за т.н. Женевска щкола, която съчетава (класическа) психология и структурализъм.

Жан Старобински Jean Starobinski
литературен теоретик и историк
2004 г.
Роден	11 май 1930 г. (1930-17-11) Женева
Починал	4 март 2019 г. Морж, Швейцария
Религия	юдаизъм
Учил в	Женевски университет
Работил в	Университет „Джонс Хопкинс“ (1953 – 1954) Базелски университет (1959 – 1961) Женевски университет (1946 – 1949) Женевски университет (1958 – 1985) Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Награди	Награди Балзан (1984) Европейска награда за есеистика Шарл Вейон (1982) Голяма Шилерова награда (1961)
Жан Старобински в Общомедия

Кариерата на Жан Старобински започва в годините след Втората световна война като асистент в литературната катедра на своя университет, но с приключване на медицинското си образование той работи и в университетската болница. В средата на 50те. г. преподава в у-т Джон Хопкинс. След завръщаето си преподава в редица швейцарски университети. През 70те г получава първите си титли хонориус кауза, а в 1987-8 е поканен като лектор в Колеж дьо Франс. Старобински е също член на престижни общества и комитети.

Изследване върху Жан-Жак Русо донася трайна известност на Старобински след 1957 и от 1967 до 19993 той е прeдседател на общество за неговото изучаване. В 1964г. Старобински пръв публикува анаграмите, с които Фердинанд дьо Сосюр продължително се е занимавал. Посвещава редица значими трудове на меланхолията, така както е засвидетелствана в литературните и медицинските текстове. В 2010 дарява своята лична колекция от 40 000 тома на Швейцарската Библиотека.

Библиография

• Montesquieu, Le Seuil, Paris, 1953 ; édition corrigée et augmentée, 1994.
• Jean-Jacques Rousseau: la transparence et l’obstacle, Paris, Plon, 1957 ; réédition, Gallimard, 1976,
• Histoire du traitement de la mélancolie, des origines à 1900, (thèse), Acta psychosomatica, Bâle, 1960.
• L’Œil vivant, Gallimard, Paris, 1961
• Histoire de la médecine, Ed. Rencontre et ENI, 1963.
• La Relation critique, Gallimard, 1970; rééd. coll. « Tel », 2000
• Les Mots sous les mots : les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.
• 1789 : Les Emblèmes de la Raison, Paris, Flammarion, 1973.
• Trois Fureurs, Paris, Gallimard, 1974.
• Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982.
• Claude Garache, Paris, Flammarion, 1988.
• Le Remède dans le mal. Critique et légitimation de l’artifice à l’âge des Lumières , Paris, Gallimard, 1989
• La Mélancolie au miroir. Trois lectures de Baudelaire, Paris, Julliard, 1990.
• Diderot dans l’espace des peintres, Paris, Réunion des Musées Nationaux, 1991.
• Action et réaction. Vie et aventures d’un couple, Paris, Seuil, 1999.
  • Действие и реакция, София: Сонм, 200?
• Largesse, Paris, Gallimard, 2007.
• L'Encre de la mélancolie, Paris, Le Seuil, 2012
• Accuser et séduire, Paris, Gallimard, 2012
• Diderot, un diable de ramage, Paris, Gallimard, 2012

Шаблон:Stub