Радио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Файлът „Bulgarian_National_Radio_Sofia_Bulgaria_TB.JPG“ е изтрит от Общомедия от потребител Taivo поради: Copyright violation, can usually be uploaded to your local ... |
м форматиране: дълго тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 5:
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' — лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно — пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и [[уред]]ът за приемане — [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали — [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели — радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
Радиото е едно от основните [[средства за масова информация]], служещо за разпространение на [[говор]] и [[музика]]. [[Предприятие]], чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радио оператор (често просто ''радиостанция'' или само ''радио''). Тези предприятия организират производството на радио програми,
== История ==
Ред 11:
[[Файл:TeslaWirelessPower1891.png|мини|250п|[[Никола Тесла]] демонстрира радиопредаване]]
Възникването на радиото е резултат
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. [[Дейвид Хюз]] забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на [[сигнал]] от разстояние няколкостотин метра. След като при демонстрацията пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] му е дадено тривиално обяснение на явлението, той изоставя изследванията в тази насока. Друго научно откритие от този период принадлежи на [[Хайнрих Херц]], който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме [[радиовълни]].
През 1893 г. [[Никола Тесла]], изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на [[информация]], които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на [[електронна лампа|електронната лампа]]. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. ''кохерери'', използвани от [[Гулиелмо Маркони]] и някои други пионери на радиотехниката.<ref>{{cite web | url=http://www.teslasociety.com/teslarec.pdf | title=Tesla's Colorado Springs Receivers | first=K | last=Corum | coauthors=J. Corum | format=PDF | accessdate=22 юли 2009}}</ref>
Ред 66:
При [[радиоразпръскване]]то с [[амплитудна модулация]] амплитудата на предавания сигнал е пропорционална на амплитудата на звука, приеман от микрофона, а честотата на предаването остава непроменена. Такива предавания са сравнително неустойчиви, тъй като мълнии и други източници на радиоизлъчване със същата честота добавят своите амплитуди към първоначалната амплитуда на предавателя. В началото на 20 век някои радиостанции предават с мощности до 500 kW и някои от тях могат да бъдат приемани в целия свят. В наши дни максималните мощности на гражданските радиопредаватели са около 50 kW.
Радиоразпръскването с [[честотна модулация]] предава звука с по-голяма точност и надеждност. При него амплитудните промени в микрофона предизвикват промени в честотата на излъчвания сигнал, поради което той не е толкова чувствителен. За сметка на това сигналът има нужда от по-широк интервал от честотния спектър и той се излъчва в УКВ интервала (30-300 MHz). УКВ вълните имат свойства, близки то тези на светлината
== Сродни приложения ==
Ред 121:
{{основна|Радиолокация}}
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-621-2930-32, Frankreich, Radargerät
Системите за [[радиолокация]] съдържат [[радиолокатор]]и (радари), които откриват обекти от разстояние като излъчват към тях радиовълни, които обектите отразяват. Чрез измерване на закъснението на отразените вълни се определя разстоянието до обекта, а от направлението на излъчването се определя посоката на местоположението му. По поляризацията и честотата на отразения сигнал може да се съди за вида на покритието на обекта. Навигационните радари обикновено сканират обширна площ с честота от два до четири пъти в минута. Те използват много къси вълни, които се отразяват от повърхността на земята. Използват се широко в корабоплаването и авиацията.
| |||