Мара Бранкович: Разлика между версии

махам твърдения без източник; добавен източник
(махам твърдения без източник)
(махам твърдения без източник; добавен източник)
'''Мара Бранкович''' е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]].
 
Мария е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]].<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2003 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151&sectionID=1&sq=���� | title = Църква и културен живот 14 - 15 век | work = znam.bg | accessdate = 2014-11-26 | lang = bg}}</ref> След смъртта на съпруга и&#768; Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207-208}}
{{източник|Мария е родена през [[1412]] г. и е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]]. По бащина линия [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', управлявал [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]].|2014|09|30}}
 
{{източник|Мария е дадена в [[харем]]а на [[Мурад II]] по политически съобръжения и като залог за мира между [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща и&#768; е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]] или т.нар. [[Моравско деспотство]].|2014|09|30}}
 
След смъртта на Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207-208}}
 
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Около 1459 г. Мехмед и&#768; дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, както и поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}}