Царски орел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.122.183.1 (б.), към версия на Алиса Селезньова
Етикет: Редакция чрез мобилно устройство
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Taxobox
| name = Царски орел
| status_system = iucn3.1
| status_bg = CR
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Aqheliac.html | downloaded = 21 февруари 2012}}</ref>
| image = Impeagle.JPG
| image_caption = ''Aquila heliaca''
| status = VU
| status_system = iucn3.1
Line 33 ⟶ 31:
== Разпространение и местообитание ==
Царският орел е разпространен от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия. През зимата мигрира в Близкия изток и Източна Африка, Арабския полуостров, Индийския субконтинент, както и Южна и Източна Азия.
Царският орел от Пиренейския полуостров е обособен в отделен вид (Aquila adalberti), от някои смятан за подвид на A. heliaca <ref>Боев, З. 1993. Нов вид орел в Европа. - Природа и знание, 10: 20-21.</ref>
 
== Биология ==
[[Файл:Хищная птица2.jpg|thumb|left|Царски орел в резервата [[Галичия гора]] в Липецка област, Русия.]]
Царският орел предпочита хълмисти райони, където има гористи места или такива с ивици или групи дървета се редуват с открити пространства&nbsp;— пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Всички известни сигурни гнездови находища са разположени между 25 и 11230 230 мm н.в. Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция.
 
Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26&nbsp;m от земята. Гнездото е изградено от сухи клони и е с размери от 120 до 220&nbsp;cm. Дебелината му е от 30 до 90&nbsp;cm. Двойките често имат повече от едно гнездо, но обикновено използват едно и също в продължение на няколко години. Гнездата на една двойка са отдалечени едно от друго на не повече от 5&nbsp;km. След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Те са овални, бели, изпъстрени с редки жълто-кафяви петна. Мътят и двете птици. Инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември&nbsp;— края на октомври. Възрастните птици са постоянни. Младите птици извършват скитания, които не са добре проучени. В България зимуват половонезрели птици от Централна Европа.
Line 44 ⟶ 42:
 
Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus concolor). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът, полевките, белият щъркел и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 100 различни вида животни. В храната на двойките от Югоизточна България осезателно присъстват и влечуги - най-често сухоземни костенурки и жълтокоремници (Pseudopus apodus)<ref>Marin, S., I. Ivanov, D. Georgiev, Z. Boev 2004. On the Food of the Imperial Eagle Aquila heliaca on Sakar Mountain and Dervent Heights, Bulgaria. – In: Chancellor, R. D., B.-U. Meyburg (eds.). Raptors Worlwide WWGBP/MME: 589-592.</ref>
 
 
През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването.
Line 80 ⟶ 77:
=== Отравяне ===
Масовото използване на отровни примамки срещу вълците през петдесетте години на миналия век е друга причина за изчезването на царските орли. Отровата се е поставяла в труп на умряло животно, за да се привлекат вълците да ядат от месото и да се отровят. Орлите също ядат мърша. Те бързо откриват труповете на умрели животни и съответно загиват от отровата.
Сега използването на отрова е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, а и за хората. За съжаление поставянето на отровни примамки не е напълно прекратено. Все още има хора, които го правят, макар и заплашени от сурово наказание. През лятото на 2003&nbsp; г. бяха отровени 3 от последните оцелели белоглави лешояда в Източните Родопи.
 
=== Използването на капани ===
Line 100 ⟶ 97:
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==