|
А сега без теб гледай как танцувам,без теб как се забнавлявам,без теб вече те забравям тук на дансинга.И ще пия днес за да се напия,без теб нищо,че те искам.Бон тсики,бон тсики,тикин бон бон................................Ляляляляля ебете си майката идиоти.....{{книга инфо
{{книга инфо
| име = Идиот
| име в оригинал = Идиот
| бележки =
}}
„'''Идиот'''“ ({{lang-ru|Идиот}}) е [[роман]], написан от руския писател [[Фьодор Достоевски]]. Фьодор Михайлович започва да работи над романа си през есента на 1867 година и дори отбелязва в тетрадката си точната дата - 14 септември. Пише творбата си по време на своето пребиваване в [[Германия]], [[Швейцария]] и [[Италия]].
== Семантика ==
Романът е второто произведение от т.нар. [[Петокнижие]] на писателя. В този смисъл отговаря на библейската книга [[Изход (Библия)]].
Имената на главните герои на Достоевски са игра на думи. Подобно и на "[[Престъпление и наказание]]" аналогията по име на "[[главен герой|главният герой]]" (княз Лев Николаевич Мишкин) на произведението с основният творчески противник на писателя е неизбежна - княз [[Лев Николаевич Толстой]]. В годината когато излиза романа "Идиот", завършва и публикацията на "[[Война и мир]]".
== Сюжет ==
Княз Лев Николаевич Мишкин се завръща в [[Русия]] след четиригодишно лечение в Швейцария от [[епилепсия]]. Той е на 26 години, искрен и невинен, потомък на благороден род. Във влака се запознава с Парфьон Рогожин, син на богат търговец на средна възраст, който е влюбен в Настася Филиповна. Единствените роднини на княза са семейство Епанчини. Бащата е [[генерал]] и помешчик, изгулял състоянието си в чужбина. Майката е наивна и се отнася по детски във всичките си дела. Двамата имат три хубави, възпитани и интелигентни дъщери. Най-малката от тях е и най-чувствителната и най-красивата и се казва Аглая. Тя се влюбва в главния герой - княз Мишкин.
Във второто семейство, семейство Иволгин, бащата също е генерал, приятел на генерал Епанчин. Той има дъщеря, която е стара мома и двама сина. По-малкият е твърде умно за възрастта си момче. По-големият, Гавраила, е посредствен човек, който търси начин да забогатее чрез [[брак|женитбата]] си за Настася Филиповна. Последната е красива и своенравна млада жена, прелъстена в юношеството си от настойника си. Вместо да се омъжи за Гавраила, Настася Филиповна избягва с Рогожин, който е готов да даде всичко за възлюбената си. Въпреки че Настася Филиповна е влюбена в княза, тя се надява той да се ожени за Аглая. Рогожин ревнува, той е толкова е заслепен от [[ревност]]та си, че се опитва да убие княз Мишкин веднага след като се е побратимил с него.
Аглая и княз Мишкин не се венчават. Срещата на Аглая с Настася е решителна. Аглая Ивановна оставя Мишкин и се омъжва за един полски [[граф]], който се оказва мошеник. Точно преди [[сватба]]та си с княза, Настася избягва с Рогожин, а последният, изпълнен с ревност, я убива.
== Замисъл ==
Замисълът на Достоевски се върти около двете семейства. Главната мисъл на писателя е отразена в писмото му до племеницата му Соня Ивановна: ''„Главната мисъл на романа е да се изобрази положително прекрасният човек. Няма нищо по-трудно от това. Особено сега. Всички писатели, не само нашите, но дори всички европейски писатели, който и да се е захванал с изобразяването на положително прекрасното, винаги е отстъпвал. Защото това е задача неизмерима.“'' На 12 март писателят записва в тетрадката си че в романа има три вида [[любов]]и: страстно-непосредствената (на Рогожин); любов от тщеславие (на Ганя); християнска(на княза).
== Княз Мишкин ==
Прототип на главния герой в романа е самият Достоевски.<ref>[http://www.ciela.com/ciela_ebooks/idiot-elektronna-kniga.html Резюме на www.ciela.com]</ref> Князът подобно на автора страда от [[епилепсия]] и живее временно в Швейцария. Също както Достоевски прониква в душата на хората и я разголва. Мишкин притежава нечовешката дарба да се вживява в проблемите на другите и да изпитва дълбоко [[състрадание]]. Той е наблюдател, отгатва съдбата на хората, предчувства я. Достоевски е вложил много съкровеност в образа на Мишкин. Князът е като болен от [[доброта]] и [[простодушие]], обича хората и най-вече [[дете|децата]]. Мишкин е влюбен безнадеждно и в Аглая, и в Настася Филиповна. И двете обаче се смятат недостойни за него, понеже той е чист и добър. И именно поради своята добротa и чистота всички го наричат '''идиот'''.
В края на романа героят почти се превръща в идиот. Причината за това е че той не може да разбере, не може да се впише в този свят. Защото е отблъснат и едновремнно с това приет от хората. Подиграван и игнориран от всички.
==Екранизация==
По едноименната творба на Достоевски са направени няколко филма.
== Бележки ==
<references />
{{Шаблон:Фьодор Достоевски}}
[[Категория:Романи на Фьодор Достоевски]]
| 