Последните дни на Помпей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33:
 
За да убеди [[император]]а, че масовите убийства и грабежи в града са овладени, Асканиус ([[Гийермо Марин]]), [[консул]] на Помпей, организира фестивал. На улицата Антониус набива пиян войник и открадва торбичката му. В нея той намира пръстен, принадлежал на бащата на Глаус и качулка, идентична с тези, които са носели убийците. Антониус предава пръстена на Маркус ([[Марио Бериатуа]]), приятел на Глаус, който проследява подозрителен [[войник]] до помпейския [[Храм на Изида]]. Преди Маркус да успее да сподели с някого какво е открил, той е убит от Абрасес ([[Фернандо Рей]]), първосвещенника на [[Изида]], а тялото му е оставено на видно място с издълбан в него християнски кръст.
 
Гневът на Глаус избива по време на фестивала след поемането на голямо количество алкохол. Той отива в дома на Асканиус, където е организиран прием. Там Галинус се опитва публично да изнасили Надиа ([[Барбара Керъл]]), сляпата [[робиня]] на Йоме, за развлечение на присъстващите. Глаус защитава Надиа, побеждавайки лесно в единоборство Галинус. На следващия ден Глаус и Антониус присъстват на погребението на Маркус. След церемонията Антониус явно изразява анти- християнските си убеждения. Надиа обаче е християнка и го кани на таен събор, за да може той да разбере, колко добри всъщност са християнските учения. Това го чува обаче и Галинус, който е главният преследвач на християните. До края на нощта той открива мястото на сбирката, пленява християнския водач и неговите последователи. След мъчения, християните са обвинени за вълната от насилие в Помпей, признати за виновни и осъдени на смърт.
[[Категория:Италиански филми]]
[[Категория:Испански филми]]