Маринър 10: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
| инструменти=
}}
'''Маринър 10''' е американски непилотиран [[космически апарат]], изстрелян на [[3 ноември]] [[1973]] г. с цел изследването на планетите [[Меркурий (планета)|Меркурий]] и [[Венера (планета)|Венера]]. Пуснат е две години след [[Маринър 9]] за последната мисия от програма [[Маринър]] (Маринър 11 и 12 са обозначени като [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]]).
== Дизайн и траектория ==
Корпусът на апарата е дълъг 1,4 м. Има и два слънчеви панела с дължина по 2,7 м всеки. Сондата има стартово тегло от 503 kg, от които 79,4 kg научна апаратура.
Маринър 10 е първият космически апарат, който използва маневрата [[гравитационно подпомагане]], използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра, извършена според [[орбитална механика|орбиталната механика]] и изчисленията, направени от италианския учен [[Джузепе Коломбо]], поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий. Маринър 10 използва радиационното налягане върху [[Слънчев панел|слънчевите си панели]], за да контролира височината си.
=== Инструменти ===
Ред 30:
# детектор на слънчевата плазма
# комплект Гайгер-Мюлерови броячи за регистрация на [[заредена частица|заредени частици]]
# два [[магнитометъра]], изнесени на конзола, дълга 7 метра
== Полет ==
=== Напускане на системата Земя-Луна ===
През първата седмица на полета камерите на Маринър 10 са изпробвани, като предават 5 серии снимки на [[Земя]]та и 6 на [[Луна]]та. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван. Това осигурява ценна информация за по-цялостно картографиране на Луната и създаването на [[Лунната контролна мрежа]].<ref> ''The Voyage of Mariner 10: Mission to Venus and Mercury'' (NASA SP-424) 1978 pages 47-53.</ref>
=== Полет до Венера ===
Маринър 10 минава покрай Венера на [[5 февруари]] [[1974]] г. на най-близко разстояние 5768 km в 17:01 UT. Заснема облаците над планетата през близо-ултравиолетов филтър и извършва други [[атмосфера|атмосферни]] проучвания. На изпратените фотографии се различават множество подробности от облаците, което изненадва астрономите, тъй като облачната покривка на Венера изглежда изключително еднообразна във видимия спектър.
Апаратът предава около 3 000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър с максимална разделителна способност съответно до 90 и 18 метра.
<center><gallery>
Ред 53:
Картинка:Rupes discovery.jpg|Склон от Меркурий, заснет при първото преминаване на Маринър 10
Картинка:Mercure fausses couleurs.jpg|Меркурий в изкуствени цветове
Картинка:Mercure plaine lisse.jpg| Басейн с диаметър 190 [[km]], покрит с равнини.
Картинка:Mercury, Australia region.jpg|Меркурий, регион Австралия
Картинка:Mercury, Aurora region.jpg|Меркурий, регион Аврора
Ред 60:
=== Край на мисията ===
След последната маневра горивото на апаратът е почти изчерпано и Маринър 10 започва нова
Сега Маринър 10 вероятно още обикаля около Слънцето, но инструментите на борда му най-вероятно са повредени от слънчевата радиация.<ref>[http://www.solarviews.com/eng/marin10.htm Маринър 10] (2006) ''Views of the Solar System''.</ref>
Ред 67:
По време на първото преминаване покрай Венера, Маринър 10 заснема движение на облаци в атмосферата и засича много слабо [[магнитно поле]].
Маринър 10 преминава покрай Меркурий три пъти. Поради геометричните особености на орбитата (орбиталният период на Маринър 10 е почти два пъти по-голям от този на Меркурий), една и съща страна на Меркурий е огрявана от Слънцето при всяко преминаване. Това позволява в края на мисията да се регистрира около 40-45% от повърхността, като общо са били заснети над 2 800 снимки. Те показват повърхност, подобна на [[Луна|лунната]] - осеяна с многобройни кратери. Снимките са от голямо значение, тъй като повърхността на Меркурий не може да бъде наблюдавана чрез [[телескоп]] от разстояние. Заснети от апарата са целите или по-голямата част от регионите Бетховен, Кайпер, Микеланджело, Толстой и Дискавъри, половината от Бах и Виктория и малки части от някои други.<ref name="h8.pdf">{{cite book| url=http://astrogeology.usgs.gov/Projects/PlanetaryMapping/DIGGEOL/mercury/h8/h8.pdf| title=Geologic Map of the Tolstoj (H-8) Quadrangle of Mercury| first=Gerald G.| last= Schaber| coauthors= John F. McCauley| year=1980| id=USGS Miscellaneous Investigations Series Map I–1199, as part of the Atlas of Mercury, 1:5,000,000 Geologic
Series| publisher= U.S. Geological Survey| accessdate=2008}}</ref>
|