Маринър 10: Разлика между версии

'''Маринър 10''' е американски непилотиран [[космически апарат]], изстрелян на [[3 ноември]] [[1973]] г. с цел изследването на планетите [[Меркурий (планета)|Меркурий]] и [[Венера (планета)|Венера]]. Пуснат е две години след [[Маринър 9]] за последната мисия от програма [[Маринър]] (Маринър 11 и 12 са обозначени като [[Вояджър 1]] и [[Вояджър 2]]).

Маринър 10 е първият космически апарат, който използва маневрата [[гравитационно подпомагане]], използвайки Венера, за да промени траекторията на полета си и снижи перихелия си до орбитата на Меркурий. Тази маневра, извършена според [[орбитална механика|орбиталната механика]] и изчисленията, направени от италианския учен [[Джузепе Коломбо]], поставя космическата сонда в орбита, която многократно го среща с Меркурий. Маринър 10 използва радиационното налягане върху [[Слънчев панел|слънчевите си панели]], за да контролира височината си.

# два [[магнитометъра]], изнесени на конзола, дълга 7 метра

През първата седмица на полета камерите на Маринър 10 са изпробвани, като предават 5 серии снимки на [[Земя]]та и 6 на [[Луна]]та. Заснет е и северният полюс на Луната, който дотогава е по-слабо изследван. Това осигурява ценна информация за по-цялостно картографиране на Луната и създаването на [[Лунната контролна мрежа]].<ref> ''The Voyage of Mariner 10: Mission to Venus and Mercury'' (NASA SP-424) 1978 pages 47-53.</ref>

Апаратът предава около 3 000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър с максимална разделителна способност съответно до 90 и 18 метра. ФотографииитеФотографиите показват, че атмосферата на Венера е в постоянно движение. Съставен е модел за атмосферната динамика на планетата. Апаратът уточнява също нейната маса (която се оказва много по-малка от предполагаемата дотогава) и потвърждава отсъствието на магнитно поле на Венера.

Картинка:Mercure plaine lisse.jpg| Басейн с диаметър 190&nbsp;[[km]], покрит с равнини. КрайщатаКраищата на басейна са разрушени от по-късни събития.

След последната маневра горивото на апаратът е почти изчерпано и Маринър 10 започва нова обиклокаобиколка около Слънцето. Изчерпването на запасите от [[азот]] са отбелязани със започването на непрограмирана маневра. Веднага са изпратени команди за спиране на функциите на [[предавател]]я и на радиосигналите от апарата и връзката със Земята е прекъсната.

Маринър 10 преминава покрай Меркурий три пъти. Поради геометричните особености на орбитата (орбиталният период на Маринър 10 е почти два пъти по-голям от този на Меркурий), една и съща страна на Меркурий е огрявана от Слънцето при всяко преминаване. Това позволява в края на мисията да се регистрира около 40-45% от повърхността, като общо са били заснети над 2&nbsp;800 снимки. Те показват повърхност, подобна на [[Луна|лунната]] - осеяна с многобройни кратери. Снимките са от голямо значение, тъй като повърхността на Меркурий не може да бъде наблюдавана чрез [[телескоп]] от разстояние. Заснети от апарата са целите или по-голямата част от регионите Бетховен, Кайпер, Микеланджело, Толстой и Дискавъри, половината от Бах и Виктория и малки части от някои други.<ref name="h8.pdf">{{cite book| url=http://astrogeology.usgs.gov/Projects/PlanetaryMapping/DIGGEOL/mercury/h8/h8.pdf| title=Geologic Map of the Tolstoj (H-8) Quadrangle of Mercury| first=Gerald G.| last= Schaber| coauthors= John F. McCauley| year=1980| id=USGS Miscellaneous Investigations Series Map I–1199, as part of the Atlas of Mercury, 1:5,000,000 Geologic