Венера (планета): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м дребно
Ред 34:
| албедо = 0,65
| видима_величина = −4,4
| температура = - мин.: 228 [[келвин|K]]*<br>- средна: 737 K<br>- макс.: 773 K
| атм_налягане = 9321,9 [[Паскал (единица)|kPa]]
| въглероден_диоксид = ~96,5%
Ред 43:
| водна_пара = 0,02‰
| неон = 0,007‰
| други_име1 = [[Серенсерен диоксид]]
| други_данни1 = 0,15‰
| други_име2 = [[Карбониленкарбонилен сулфат]]<br/>[[Хлороводородхлороводород]] и [[Флуороводородфлуороводород]]
| други_данни2 = следи
}}
Ред 69:
=== Повърхност ===
[[Картинка:Venus globe.jpg|thumb|left|[[Радар]]на снимка на повърхността на Венера, центрирана на 180 градуса източна дължина]]
Венера има бавно [[ретроградно движение|ретроградно]] въртене - – по посока на часовниковата стрелка (тук под ретроградно се разбира движение в посока, противоположна на движението на нещо друго, а в случая на повечето планети от Слънчевата система). Това означава, че тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както повечето други основни [[планета|планети]] ([[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] и [[Уран (планета)|Уран]] също имат ретроградно въртене, въпреки че оста на въртене на Уран има наклон 97,68 градуса и почти лежи на неговата орбитална равнина). Не е известно със сигурност защо Венера се върти по посока на часовниковата стрелка, въпреки че се предполага, че в миналото се е сблъскала с много голям [[астероид]].
 
Една интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на [[Земя]]та; Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити (5,001 Венерини дни между две последователни сближавания). Този ефект може да се обясни с [[приливни сили|приливния ефект]] на Земята върху Венера, но може и да е просто съвпадение.
Ред 87:
Венера е най-яркото небесно светило на сутрешния и вечерния небосвод (изключвайки [[Слънце]]то и [[Луна]]та) и е била известна още в праисторическите времена. Един от най-старите запазени [[Венерини табла на Амисадука|астрономически документи]] от [[Вавилон]]ската [[библиотека]] на [[Ашурбанипал]] от [[1600 пр.н.е.]] представлява 21-годишни записки на небесните явления на Венера (която ранните вавилонци са наричали ''Ниндарана''). В [[Акад]] тя е била олицетворение на майката-богиня [[Ищар]] (чието име заимства континентът [[Ishtar Terra]]). В [[китай]]ската митология тя е била наричана ''Дзин син'' (金星) или ''планетата на елемента метáл''.
 
В ранния период на [[Древна Гърция]] сутрешните и вечерните явления на Венера са считани за две различни светила. Древните [[гърци]] са наричали сутрешното явление на Венера ''Фосфор'' (''Φώσφορος'': "Носител„Носител(ка) на светлината"светлината“; понякога - – ''Ἑωσφόρος'': "Носител„Носител(ка) на зората"зората“), а вечерното &mdash; ''Хеспер'' (''Ἓσπερος'': "Носител„Носител(ка) на вечерта"вечерта“). Предполага се, че [[Питагор]] първи е установил, че става въпрос за един и същи обект. За живелия през [[4 век пр.н.е.]] [[Хераклид Понтийски]] пък се знае, че е осъзнал факта, че Венера и [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обикалят около [[Слънце]]то, а не около [[Земя]]та.
 
[[Картинка:Phasesofvenus.jpg|мини|Фазите на Венера]]