Син и наследник на [[Филип III (Испания)|Филип III Испански]].Качва,той се възкачва на престола едва 16-годишен ([[1621]]), и подобно на баща си нямалняма нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възложилвъзлага всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, [[Гаспар де Гусман Оливарес|граф-херцог Оливарес]], човек властолюбив, алчен и отмъстителен.
== Състояние на държавата == Дворът тънелтъне в разкош, народът се намиралнамира в състояние на крайна бедност;. всесилнотоВсесилното чиновничество парализиралопарализира обществения живот; духовенствотоДуховенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната.
Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън.
== Войни с Холандия и народни вълнения ==
Войните с Холандия довели до окончателното признаване на независимостта ѝ от Испания ([[1648]] г. с [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]]). Войната с Франция завършила с [[Пиренейски договор|Пиренейския мир]] ([[1659]]), по силата на който Испания се лишила от [[Росильон]] и [[Артоа]].
Деспотичното управление на Филип предизвикало цял куп народни въстания в различни части на монархията, които отказали да се подчиняват на кастилското законодателство. За защитата си почти едновременно вдигналивдигат оръжие каталунци и португалци ([[1640]]): първите провъзгласилипровъзгласяват за свой крал [[Луи XIII]], а последните — херцог Браганза, който приелприема името [[Жоау IV (крал на Португалия)|Жоау IV]]. НоНакрая от Испания се отделилаотделя само [[Португалия]]; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, останалиостават под испанска власт, след като Филип потвърдилпотвърждава правата им. Опити да се отделят от Филип ималоима и в [[Андалусия]] (заговор на херцог Медина-Сидония), [[кралство Сицилия]] (въстание в [[Палермо]] през [[1647]]), [[Неапол]] (въстание на [[Мазаниелло]]), [[Сардиния]] и [[Милано]].
