Разлика между версии на „Йордан Стубел“

+ Библиография и смяна на шаблон
(+ Библиография и смяна на шаблон)
{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}
 
{{писател
| име = Йордан СтубелБакалов
| портретснимка = 373К-1-690-1-Yordan Stubel, Zlatorog (crop).jpeg
| px размер = 220px
| портрет-описание = Йордан Стубел, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
| псевдоним = Йордан Стубел
| фон =
| роден-дата на раждане = {{др|1897|2|19|1}}
| роден-място на раждане = [[София]], [[Княжество България]]
| починал-дата на смърт = {{дсг|1952|12|30|1897|2|19|1}}
| починал-място на смърт = [[София]], [[НРБ|България]]
| работил =
| националност = {{България}}
| период =
| жанрове = стихотворение
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
 
 
{{Биография инфо
| име = Йордан Стубел
| портрет = 373К-1-690-1-Yordan Stubel, Zlatorog (crop).jpeg
| портрет-описание = Йордан Стубел, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
| px = 220px
| описание = български поет
| роден-дата = {{др|1897|2|19|1}}
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-дата = {{дсг|1952|12|30|1897|2|19|1}}
| починал-място = [[София]], [[НРБ|България]]
}}
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с [[ирония]]та. Той е автор и на патетичния цикъл „[[Шуми Марица (цикъл)|Шуми Марица]]“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г.
 
== Живот и поезия ==
 
=== Детство и образование ===
=== Ранно детство ===
Йордан Иванов Бакалов е роден на [[19 февруари]] [[1897]] г. в [[София]]. Заедно с [[Елисавета Багряна]] е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в [[Софийския университет]], специалност „[[Право]]“. Но се реализира не в правото, а в литературата.
 
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
 
=== В края на 30-те и през 40-те години ===
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, [[народни приказки]] и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на [[Радио София]].
 
Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]], повлияват и върху облика на [[детска литература|детската литература]]. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - [[обич]], [[патриотизъм]], [[образование]], трудолюбие.
 
=== Смърт ===
Големият детски поет умира в София на [[30 декември]] [[1952]] г.
 
== Библиография ==
== Външни препратки ==
; Стихосбирки
{{commonscat|Yordan Stubel}}
* „Съдба“ (1925);
* [http://music.pop.bg/biography36910.html Кратка биография]
* „Сиротински песни“ (1934).
* [http://www.palitrabg.net/15p.htm Стихотворения на Йордан Стубел], сп. „Палитра“, бр. 15, март 2005
 
; Книги за деца
* „Веселите роднини“ (поеми, 1926, 1929);
* „Шарена книжка“ (1929);
* „Дим се дигна“ (народна песен, 1931);
* „Скитница-игла“ (поема за деца, 1931);
* „Небивало“ (1931, 1935);
* „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ (1932);
* „Гост от Бомбай“ (1933);
* „Златната катеричка“ (игра в пет картини, 1933);
* „Пролетно хоро“ (1933);
* „Лакомият Живко“ (1935);
* „Ламя троеглава“ (приказка, 1935);
* „Щурче свири“ (1936);
* „Бабина градинка“ (1937);
* „Лудориите на Писана“ (поеми, 1937);
* „Небесни камбани“ (1937);
* „Мома хубавица“ (1938);
* „Сурва, сурва година“ (1938);
* „Бяла Коледа“ (1939);
* „Богородична люлка“ (1940);
* „Наказаните вълци“ (поема, 1940);
* „Весели дни“ (народни приказки, 1941);
* „Горска христоматия“ (1941);
* „Златното яйце“ (1942, 1946);
* „Игличина полянка“ (1943);
* „Чуден свят“ (преразказани приказки, 1945);
* „Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик“ (1946);
* „Долетели два гълъба“ (1946);
* „Мише царство“ (1946);
* „Палавите джуджета“ (1946);
* „Веселите жабчета“ (1946);
* „Снежинки“ (1946);
* „Фрида и Кноли“ (1946);
* „Звезда вечерница“ (разкази, 1947);
* „Празнично звънче“ (1947);
* „Пътека до небето“ (1947);
* „Разкази“ (1947);
* „Рано преди слънце“ (трудови народни песни, 1952).
 
== За него ==
* Ивайло Христов, ''Йордан Стубел. Монографичен очерк''. 2001.
 
== Източници ==
<references />
* [http://literaturensviat.com/?p=22927 Биография на Йордан Стубел в Литературен свят]
* Йордан Нанчев, [http://literaturensviat.com/?p=29198 „Поет на тихи, разноцветни песни“], електронно списание „Литературен свят“, бр. 19, април 2010
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Yordan Stubel}}
* [http://www.palitrabg.net/15p.htm Стихотворения на Йордан Стубел], сп. „Палитра“, бр. 15, март 2005
* Стихотворения на Йордан Стубел в „Читанка“: [http://chitanka.info/text/12338-baba-marta-byrzala „Баба Марта бързала“], [http://chitanka.info/text/12355-velikdenche „Великденче“], [http://chitanka.info/text/12318-hej-drugari „Хей, другари...“]
* Стоян Вълев, [http://knigi-news.com/?in=pod&stat=902&section=13&cur=230 „Йордан Стубел, забравеният лирик“]
 
* Йордан Нанчев, [http://literaturensviat.com/?p=29198 „Поет на тихи, разноцветни песни“], електронно списание „Литературен свят“, бр. 19, април 2010
{{СОРТКАТ:Стубел, Йордан}}
[[Категория:Български поети]]