Одриси: Разлика между версии

'''Одрисите''' ({{lang-gr|Οδρύσαι}}, {{lang-la|Odrises, odrisis, odrysae, odrysii, odrusai}}) са [[траки]]йско [[племе]], населяващо териториите простиращи се до завоя на река [[Тонзос]] при [[Кабиле]] до долното течение на река [[Хеброс]] през 5вV в. пр.Хр. до 6VI в. след Христасл.Хр. В изворите Одриситеодрисите се споменават с това име, докато имат своя държава до 1векI следв. Христасл. Хр., но през римското владичество 1I-6VI век в тези земи [[Траки]]теосновният саетноним основнона местното население ие т[[Траки|раки.]] свидетелствотоСвидетелството на ранновизантийския ритор [[Химерий]] за това, че в тези земи имало тракийски аристократи, които извеждали произхода си от древните одриски царе, говори, че самосъзнанието за принадлежност на етнонима Одриси"одриси" е бил жив до идването на славяните през 6VI век след Христа [[източник История на България том 1 БАН 1979]]сл.Хр.

Сведения за одрисите се съдържат още в [[Омир|Омировия епос]]. Те първи сред тракийските племена формират своя трайна държава - [[Одриско царство|Одриското царство]], която съществувала от 5вV в.пр.Хр до 1вI в.след Христа и се разпростирала на териториите на днешна България, Северозападна [[Турция]] и северните части на [[Гърция]].

Високата степен на развитие и организация на одрисите ги обвързва с по-усложнени обществени и държавни структури, далече надхвърлящи границите на племенното им обединение. При [[Терес I]] държавното обединение на одрисите започва да обхваща земите от устието на река [[Дунав]], до водосборната област на реките [[Тунджа]], [[Арда]] и [[Марица]] и от там на изток и югоизток до хинтерланда на гръцките колонии. Терес I се счита за основател на [[Одриско царство|Одриската държава]] с главен град Ускудама (дн. [[Одрин]]). Той бива наследен от [[Спарадок]] (ок. 50-те-40-те години на V в. пр.Хр.) и [[Ситалк]] (ок 40-те години на V в. Прпр.хр Хр. - 424 г. пр. Хр.). Спарадок затвърждава постигнатото, укрепва политически държавата и спомага за нейната стабилност. Името на Ситалк се свързва с някои териториални разширения по горна [[Струма]] и Софийското поле. Държавата на одрисите достига най-голям разцвет по време на управлението на [[Ситалк]].

По времето на [[Севт I]] (434-ок.408/407 г. Пр. Хр.) се стига до промяна във външно политическата ориентация на държавата с цел овладяване на [[Тракйски Херсонес|ТракйскияТракийския Херсонес]] (Галиполския п-в). Управлението на Севт I е последвано от това на [[Медок I]] (407-386 г. пт. Хр.) [[Севт II]], и [[Котис I]] (383-359 г. пр.хр ). При Котис I Одриската държава достига своя най-голям възход. Този успех обаче се оказва краткотраен. Към средата на IV в. Пр. Хр държавата губи своя военнополитически подем, като се оказва в състояние на социална и политическа криза.

Наследникът на Котис I, [[Керсеблепт]] (359-341 г. прхпр. Хр.) не съумява да запази извоюваните позиции, военнополитически подем и единство като се стига до разпадане на Одриското царство и обособяването на отделни райони, в които управляват отделни владетели. Владенията на КерсоблептКерсеблепт остават в зоната на изток от река Хеброс. В земите между река [[Хеброс]] и река [[Нестос]] управители са [[Аматок]] (Амадок) (359-351 г. пр.Хр.) и [[Терес]] (351-341 г. пр.Хр.). Между река [[Нестос]] и река [[Стримон]] - [[Берисад]], а впоследствие и сина на Керсеблепт - [[Кетрипор]].

Дори след окончателното падане на елинистическите градове под напора на засилващата се римска експанзия и през I в. Прпр. Хр. траките създават неприятности на римляните. От решаващо значение се оказва времето на [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]] (74-65 г. Пр. Хр.) Въпреки постигането на победи, римляните успяват да сломят съпротивата само на отделни тракийски племена и държавни образувания, но не и да наложат трайно надмощието си над траките. Решаващ за траките се оказва периодът между 44-42 г. Пр. Хр., когато отслабена, гетската държава е разделена на пет части.Одриското царство обаче води своя политика като след битката при Пидна през 168 г. пр.Хр. се превръща в римски съюзник и воюва на страната на римляните не само срещу външни врагове но и срещу други тракийски племена противници на Рим.От времето на Юлий Цезар нататък одриските царе постоянно се намесват военно във гражданската война в Рим.Доказателство за това е уцастието на сина на Одриския цар Котис III Садала който командвал 500 конници на страната Помпей в битката при Фарсала, а така също участието на братята царе Раскупор и Раскос на страната съответно на Брут и Касий и на Октавиан Август и Марк Антоний в битката при Филипи през 42 г. Хр. След тази битка Одриското царство все пове че сродява своята династия с династията на сродното тракийско племе Сапеи също римски съюзници.След битката при Акциум през 31 г.пр.Хр. когато царя регент на Одриското царство от сапейската династия Реметалк I участва със свои военни контингенти на страната на Марк Антоний победителя в битката Октавиан Август пощадява Реметалк и му признава царската титла за което казва:"Обичам предателството не похвалвам предателите".Приятелството между Одриското царство и Рим се засилва още повече в тези години и Реметалк макар и регент и вуйчо на малолетния Одриски цар Раскупорис III сече монети със своя образ и образа на Октавиан Август.Самочувствието на одриския владетел нараства още повече че Раскупорис III навършва пълнолетие и управлява със своя вуйчо Реметалк I. В това време амбициите на одриските владетели са насочени към подчинението на Бесите което светилище Раскупорис иска да присвои за одриското царство.Това води до въстанието на жреца на Бесите на бог Дионис който в 12 г.пр.Хр. против одриската власт.Срещу него е изпратена одриска войска, командвана от Раскупорис III и Реметалк I. Но по време на битката Раскупорис загива а вуйчото Реметалк не удържа напора на въстанниците които разбиват одриската войска и части от нея се разбягват други дори преминават на страната на Вологес и въстанниците гонят Реметалк чак до Тракийския Херсонес където той се скрива от гонещите го в един от дворците си.Това застрашава позициите на Рим и римския управител на провинция Македония Луций Калпурний Пизон с римски военни части от Памфилия нахлува в земите на Бесите и смазва въстанието на Вологес като помага на Реметалк отново да установи властта си над беските земи.След като Реметалк I умира през 14 г.след Христа, наследници на престола са сина му Котис III и брат му Раскупорис които плучават равни дялове от царството управлявано от Котис на юг от Стара планина и на север от нея от Раскупорис.през 19г Раскупорис убива Котис а неговия син Реметалк III заел престола в 37 г. е убит в 44г