Разлика между версии на „Черна дупка“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
[[Файл:BH LMC.png|мини|300п|Симулативно изображение на черна дупка пред [[Голям Магеланов облак|Големия Магеланов облак]]: ефектът на [[Гравитационна леща|гравитационната леща]] създава два уголемени и силно изкривени образа на Облака, а отгоре дискът на [[Млечен път|Млечния път]] изглежда деформиран в дъга]]
 
'''Черната дупка''' е област в [[пространство-време]]то, която не може да бъде напусната от нищо, дори от [[светлина]]та.{{hrf|Wald|1984|299–300}} [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]] предвижда, че достатъчно компактна [[маса (величина)|маса]] би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка. Около черната дупка се образува математически определима повърхнина, наречена [[хоризонт на събитията]], която маркира мястото, от което връщането е невъзможно. Наименованието „черна дупка“ отразява свойството на този обект да поглъща цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея, точно като [[идеално черно тяло|идеално черното тяло]] от [[термодинамика]]та.{{hrf|Davies|1978|1313-1355}} Съгласно [[Квантова механика|квантовата механика]] черната дупка все пак [[Лъчение на Хокинг|излъчва]] като черно тяло с крайна [[температура]]. Тази температура е обратно пропорционална на масата на черната дупка, което затруднява наблюдаването на излъчването при черни дупки със звездна или по-голяма маса.
 
Идеята за обекти, чието [[гравитационно поле]] е прекалено силно, за да бъдат напуснати от светлината, е обмисляна за пръв път през 18 век от [[Джон Мичъл]] и [[Пиер-Симон Лаплас]]. Първото съвременно приложение на общата теория на относителността, което характеризира черните дупки, е разработено от [[Карл Шварцшилд]] през 1916 г., макар че интерпретацията на неговото решение като област от пространството, която не може да бъде напусната от нищо, е оценена напълно едва четири десетилетия по-късно. Теоретичните изследвания през 60-те години на 20 век показват, че черните дупки, разглеждани дълго време като чисто математическа чудатост, са съществено следствие на общата теория на относителността, а откриването на [[Неутронна звезда|неутронните звезди]] предизвикват интерес към [[Гравитационен колапс|гравитационно колабиралите]] компактни обекти като към възможна астрофизическа реалност.
 
=== Хоризонт на събитията ===
Въображаемата сферична [[повърхнина]], ограждаща цялата маса на черната дупка, се нарича '''[[хоризонт на събитията]]'''. На хоризонта на събитията [[втора космическа скорост]] е равна на [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. По този начин нищо от вътрешната страна на хоризонта на събитията, включително [[фотон]]ите, не може да преодолее хоризонта на събитията поради извънредно силното [[гравитационно поле]]. Частици извън тази област могат да падат вътре, пресичайки хоризонта на събитията, без да могат отново да го напуснат.
 
Изкривяването на време-пространството в силни гравитационни полета води до [[забавяне на времето]]. Това явление е установено експериментално през [[1976]].<ref>http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/relativ/gratim.html</ref> В близост до черна дупка, забавянето на времето се увеличава силно. От гледна точка на външен наблюдател изглежда, че е необходимо безкрайно дълго време за приближаване на обект до хоризонта на събитията, в който момент светлината, идваща от него е безкрайно [[червено отместване|червено-отместена]]. За отдалечен наблюдател изглежда, че обектът, падайки все по-бавно, доближава, но никога не достига, хоризонта на събитията. От гледна точка на самия падащ обект, обаче, времето за достигане на хоризонта на събитията и достигане на сингулярността е крайно.
Анонимен потребител