Михаил Даев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 7:
| роден-дата=[[1881]]
| роден-място=[[Балчик]], [[България]]
| починал-дата=[[30 октомври]] [[1907]]
| починал-място=[[Илинден (село)|Либяхово]], [[България]]
}}
Ред 14:
 
==Биография==
Даев е роден през 1881 г. в град [[Балчик]] в заможно семейство. Учи във Варненската
гимназия, където [[Пейо Яворов]] го привлича за каузата на революцията в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]].
 
През 1900 г. напуска [[Варна]] и постъпва в четата на [[Христо Чернопеев]], която действа
в [[Струмица|Струмишко]], [[Горни Порой|Поройско]] и [[Кукушко]].
 
От началото на 1903 г. Михаил Даев е в четата на [[Михаил Герджиков]] и обикаля [[Странджа]]. На 20 февруари 1903 г. той участва в неуспешния атентат при гара [[Синекли]]. Делегат е на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг]] на [[Петрова нива]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=26 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.</ref>
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той е един от четниците на [[Георги Кондолов]] в 12-и [[Паспалово|Паспаловски]] район. След смъртта на Кондолов, Даев поема ръководството на четата и, заедно с другарите си, участва в спасяването на български бежанци. След въстанието, заедно с по-голямата част от ръководителите на ВМОРО, пристига в [[София]] и участва в съвещанията, на които се обмислят по-нататъшните действия и тактиката на Организацията.
 
[[Файл:Mihail Daev IMARO Balchik.jpg|ляво|мини|250п|Михаил Даев в четническа униформа.]]
През 1904 година е изпратен като войвода в [[Беломорска Тракия]]. По това време особено тежко е положението в някои околии на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]]. В [[Драмско]] и [[Зъхна|Зъхненско]] освен компактните маси турско население, което подпомага властта, действа и силна [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка въоръжена пропаганда]], която има за свои основен противник не турската власт, а българското население и революционната организация. Затова ръководството на ВМОРО изпраща в този район изпитани, опитни дейци и войводи от други райони.
 
През юни 1905 година на конгреса на [[Сер]]ски революционен окръг в местността Мочура в [[Пирин]], добил вече голям опит и популярност, макар и само на 26 години, Михаил Даев е изпратен като районен войвода в Драмско с 16-22 четници. В по-голямата си част Драмската чета се състои от млади, интелигентни момчета от Свободна [[България]], повечето доведени от Михаил Даев, между които – [[Христо Манов]] от Чирпан, [[Тодор Паница]] от Оряхово, [[Тодор Добринович]] от Видин, [[Димитър Запрянов]] от Хасково, [[Тачо Хаджистоенчев]] от Стара Загора, Тодор Берберов от [[Копривщица]], Наум Терзистанов от Балчик, Пеню Ковачев от [[Казанлък]] и други.<ref>Силянов, Христо, "Освободителнитѣ борби на Македония, II", София, 1943, стр. [http://www.promacedonia.org/obm2/19.html 230-232]</ref> [[Андрей Тошев]] пише през 1907 година: {{Цитат|Всички почти хора на Даева са социалисти и рушители на народните обичаи и вярвания. При все туй сега те са против Сандански, както и сам Даев и повече симпатизират на Представителството<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.}}
Ред 43:
 
[[картинка:Mihail Daiev.jpg|мини|250px|Паметна плоча от дома на революционера Михаил Даи&#768;ев в Балчик]]
Даев става първата жертва на [[Яне Сандански]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. След като се проваля на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани [[Борис Сарафов]], [[Христо Матов]] и [[Иван Гарванов]]. Сандански не ги признава и ги нарича “неовърховисти”. През август 1907 г. той предлага [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] да бъде премахнато като орган, но не може да наложи това решение. Тогава той взема мерки и натоварва Даев да ликвидира физически задграничните представители. Той обаче се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Тогава решава да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения, но Даев ги описва в писмо и го праща по [[Тодор Паница]]. Даев му е кум, а Паница е негов най-близък приятел, бивш съученик и настоящ подвойвода. Това се оказва фатална грешка. Веднага след като той му поверява писмото за да го предаде в Задграничното представителство, Паница го предава на Сандански. Заради заговора Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според [[Христо Силянов]] войводата бил измъчван и убит, а според [[Мерсия Макдермот]] му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. През 1913 година, след като Неврокопско влиза в пределите на [[България]], войводата [[Стоян Мълчанков]], заедно с група български офицери, провежда разследване и открива гроба на Михаил Даев.
 
В спомените си Мълчанков пише:
{{Цитат|До скоро гробът на покойния бе неизвестен. По инициатива, обаче, на Либяховския общински кмет и благодарение показанията на Тодор Бошнаков от с. Либяхово, който бил накаран, на другия ден, след убийството на Даева, да изоре нивата, дето последният бил погребан, на 26 октомври 1913 г. - гробът бе намерен и открит край с. Либяхово, в нивата на известния българоубиец [[Иван Коюмджиев]]. Общинският кмет е [[Атанас Попов (Либяхово)|Атанас п. Стоянов]], който е пунктов войвода на ВМРО от 1921 до 1928 г. Убиецът на Даев, Иван Коюмджиев, е убиец и на бащата на Атанас п. Стоянов<ref>„Разкрития по убийството на драмския войвода Михаил Даев“, сб."Илинден", кн.4.С.,1925 г.,с.52-54; Хр.Силянов. Освободителните борби на Македония, т. 2 ,1983 г., с.495-496.; Проф.д-р Атанас Попов. Истината за фалшификатите на историческата ВМРО, Бл., 2006 г., с.4-5</ref>.}}
<div class="NavFrame collapsed" style="float:right;width:425px;clear:right;">
Ред 53:
Серско, 10 октомври 1907 г.
 
Протокол
 
Окръжният комитет на Серския революционен окръг в пълен състав, събран на 10 октомври 1907 г. на заседание по повод разкрития заговор на групата Гарванов-Сарафов, представляваща българското националистично течение в организацията, която от своя страна е замислювала да разстрои положението като обезсили и подчини на своето влияние стоящите на принципа за целостта и независимостта на организацията дейци от Серския революционен окръг, взе в съображение следните обстоятелства: