Хиджаб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
[[Турция]], [[Тунис]] и [[Таджикистан]] са страните с мюсюлманско мнозинство, където законът забранява носенето на хиджаб в правителствени сгради, училища и университети. През 2008 г. турското правителство се опитва да вдигне забраната за мюсюлманските забрадки в университетите, но това е отменено от Конституционния съд на страната. Въпреки това, през декември 2010 г., турското правителство слага край на забраната на забрадки в университетите.
 
[[Иран]] преминава от забрана на хиджаба през 1936 г. към правенето ѝ на задължителна през 1979 г. Традицията на забулване на косата в иранската култура има древен доислямски произход (въпреки че [[Зороастризъм|зороастриските]] жени не са носили воал като религиозно задължение), но широкоразпространеният обичай насилствено е отменен от режима на [[Реза Шах Пахлави|Реза Шах]] през 1936 г., тъй като е бил несъвместим с неговите модернизационни амбиции. Полицията арестувала забулени жени и дори насила им махали хиджаба, което за обикновените хора било равностойно на голота. Много жени отказвали да напускат дома си от страх да не бъдат хванати от полицията на Реза Шах. В крайна сметка правилникът за облеклото е облекчен, а след абдикацията на Реза Шах през 1941 г., задължителният елемент на "голотата" е бил изоставен. Според [[Мохамед Реза Пахлави|Мохамед Реза Шах Пахлави]], между 1941 и 1979, носенето на хиджаб вече не е било обидно, но е било считано за спънка към изкачването на социалната стълба, значка на изостаналост. По време на свалянето на режима на шаха след [[Иранска революция|Иранската революция]] от 1979, забулването на косата става задължително от [[Рухолах Хомейни]], религиозният водач на Ислямската революция. След като първоначалният план на революцията утихва, има отсъпление на някои по-млади и образовани, градски жени. Някои иранки носят забрадките си по-назад, показвайки голяма част от косата си. Някои по-консервативни видове хиджаб, като [[чадор]], са все още широкоразпространени в правителствени институции, [[джамия|джамии]], свещени места.
 
На 15 март 2004 Франция приема закон, забраняващ "символи или дрехи, чрез които студентите видно показват своята религиозна принадлежност" в училищата. В [[Белгия|белгийския]] град [[Маасейк]] носенето на никаб е забранено от 2006 г. На 13 юни 2010 г. френската Долна камара на парламента с голямо мнозинство одобри законопроект, който забранява носенето на пълен ислямски воал на публични места. Имало е 335 гласа за закона и само един против в 557-членното Народно събрание.
 
През 2014 г. [[Ислямска държава в Ирак и Леванта|Ислямската държава]] обезглавява няколко жени, които не са носили никаб с ръкавици.
== Административни ограничения срещу Хиджаб ==
В някои страни съществуват ограничения на носенето на хиджаб. Към кр. 2012 г. съществуват следните ограничителни режими: